Виктор Димчев, ТВ продуцент и преброител на протестите през 2020
г. говори за актуалната политическа обстановка у нас. Това той направи в
интервю за Радио Фокус.
- Със сигурност в интересно време живеем. Вие как, г-н Димчев, си описвате и обяснявате цялата политическа картина, на която сме свидетели: караници отново в пленарна зала, обиди, някои дори се наричат престъпници – визирам заседанието на Правната комисия вчера вечерта, как мислите?
- Изумително е как само за половин година време, през която видяхме два парламента, хора, които наричаха себе си миналата година „Братството на почтените“, успяха да се изпокарат помежду си, а и със своите политически опоненти от т.нар. „партии на статуквото“ по толкова жесток начин, че почти всяка партия вече е използвала обиден език и обидни думи към всяка друга партия, като обвиненията съвсем не са някакви малки или невинни.
Става въпрос за обвинения за корупция за много големи суми пари, обвинения за задкулисие, за разбирателство, за тайни договорки, за които обществото не разбира. Това нещо направи тези два последни парламента да изглеждат толкова смешни, толкова радикално неефективни, че те освен че не са приели почти никакви закони, но и превърнаха парламентаризма в една игра на нерви, в която зрителите, които гледат живите предавания, и публиката, която следи политическите събития, недоумява какво се случва.
Вчера, във вчерашния пленарен ден, в парламента имаше не по-малко от 200 прегласувания. На моменти се прегласуваше по 3 пъти един и същи закон. Понякога резултатите ставаха различни, комични и в крайна сметка дори депутатите не са сигурни какво точно са приели, тъй като много често нещата, които приемат, като тези вчера, се разминават едни с други, и приети в пакет всъщност могат да превърнат законодателството на България в едно опасно минирано поле с куп нелепи неща, които следващото правителство и следващият парламент ще трябва да пооправя, ремонтира и оправя.
- И в крайна сметка какво наблюдаваме: един много добре написан сценарий на едно шоу или по-скоро вече и политиците ни не знаят какво правят?
- Може би сме свидетели на няколко лошо написани сценария. Единият от сценаристите на водещата политическа сила „Има такъв народ“, другият – от страна на президента Румен Радев, третият – от всички останали партии, които също имат свои собствени сценарии. Но тези първи два изглеждат изключително опасни за държавата, тъй като „Има такъв народ“ отказва да комуникира с всички други, обижда наред своите партньори, а президентът се опитва да изземе функции, които не са му предадени от Конституцията.
Вместо да бъде една представителна фигура, която да обединява българите, той по-скоро има някаква своя адженда и съвсем скоро, може би още на следващите избори, ще видим негов политически проект като участник в парламентарните избори. Би било радикално, ако имаме успоредно президентски и парламентарни избори, на които се явява президентска партия и президент за кандидат. Това може да суспендира демокрацията в България.
- А какво е нужно, за да се постигне смислен диалог в пленарна зала, според вас? И едно пренареждане на силите, и появата на нови лица, като например Асен Василев и Кирил Петков с нов политически проект, както в момента това нещо се спряга, би ли успокоило страстите?
- Може би ако този проект успее по някакъв начин да вземе водеща роля. Само че начинът, по който този проект възниква и се създава, и начинът, по който го обявяват – отново чрез критика и чрез обиди от страна на политическите партии, от които се крадат депутати в момента и се водят преговори за формиране на тази странна коалиция, в която ще участват тези двама действащи служебни министри, които имат и политическо поведение и обществено поведение сякаш ще правят нов политически проект и нещо ще променят в политическата, парламентарна част на нашето общество, и изведнъж се оказват натискани и стреляни от различни техни възможни бъдещи партньори и тук-там някоя подадена ръка, като от „Демократична България“: „Ние ги чакаме да влязат, при нас да се върнат, за да могат да участват в това ново управление“.
Вместо това вероятно ще видим поредния малък проект, който по-скоро ще раздроби пространството, и вместо да имаме 6 ще имаме 7-8-9 партии в парламента, тъй като тече разместване на пластовете и в патриотичната част на политическия спектър. Очакваме появяването на една нова партия - на партия „Възраждане“, която може би ще влезе, или пък ВМРО ще успее да вдигне своя процент и отново да бъдат представени патриотите в парламента.
Но това нещо само раздробява и прави по-сложна картината и по-сложна конфигурацията, тъй като вече два парламента виждаме, че задкулисните договорки между тези политици са толкова безпардонни, че те не успяват дори да се разберат как да си разделят тази плячка – тези министерски кресла и множество държавни постове, които техните политически партии ще започнат да консумират в момента, в който съставят правителство.
- А във връзка с въпросния проект на Асен Василев и Кирил Петков, който се спряга, изобщо възможен ли е такъв проект на следващите избори толкова скоро, или те ще прикрепят към някой друг? Хората изглежда, че от друга страна търсят нещо ново, биха се доверили – тоест, има стимул се реализира проектът.
- В началото на годината, преди първите избори през април президентът Румен Радев направи една серия от консултации с политически партии за провеждане на изборите. Много странно в тях се появи една партия, за която гласуват обикновено около 2 или 3 хиляди човека, която се казва политическа партия МИР, която се ръководи от един бивш кадър от БСП, общински съветник в София и популярна фигура – млад лидер, за който се предполага, че ще е част от тази коалиция, а може би и това ще е партията-носител на Кирил Петков и Асен Василев в бъдещите избори.
Но дори да се избере и друга партия подобна, не е трудно в България да се намери партия, с която да се съшие една коалиция между 2-3 имена спуснати в общественото пространство в последните месеци и да се намери партия, която да обслужи. Такива коалиции сме виждали не една и две, това е напълно възможно, напълно допустимо. Дори „Демократична България“ през 2017 година се яви на изборите чрез една такава коалиция заради проблеми със съдебната си регистрация.
Тоест, е възможно. И не само е възможно, ние най-вероятно ще видим още в следващите седмици нов служебен кабинет, в който тези министри, които ще формират новия проект, вероятно ще отпаднат като министри, ще бъдат заменени с други, за да могат спокойно да си изградят този очевидно пропрезидентски проект. Нещо, което пак казвам, би било страховито за демокрацията в България.
- Анализатори прогнозират наказателен не-вот, тоест, този път хората изобщо да не отидат да гласуват. Тогава накъде и какво правим?
- Последните избори бяха такъв наказателен не-вот. Те регистрираха рекордно ниска избирателна активност. Не е изключено на тези избори да видим още по-ниска избирателна активност или някакъв вид наказателен вот спрямо онези, които подмамиха българското общество, че разполагат с екипи, ресурси и готови идеи как да променят България и да я подкарат към едни по-спокойни и по-топли води.
Вместо това ние виждаме една серия от боричкания и пълна невъзможност да се представи дори един екип от най-голямата от партиите - „Има такъв народ“, пък какво остава за по-малките, които трудно се разбират помежду си, и виждаме боричкания и разпадане на различните техни коалиции и конгломерации. Като това вероятно ще продължи като тенденция, тъй като основата, върху която са съшити тези коалиции, е диаметрално противоположна. Там се сблъскват леви и десни идеи, краен национализъм с краен либерализъм, и това няма да доведе до нещо хубаво.
- Имате поглед над социалните мрежи – вече явно всичко се развива в тях, дори повече отколкото в медиите. Какви са настроенията?
- Все по-често се получава така, че социалните мрежи стават извор на новини, там се случват събитията, а медиите по-скоро отразяват този вид действия, тъй като политиците, особено българските политици съвременните, се научиха да комуникират с електората чрез „Фейсбук“. Там настроенията постепенно придобиват известен радикализъм по отношение на онези, които заявиха миналата година, че могат да управляват държавата, имат някакви нови идеи за някаква нова система, която да ни управлява. Вътрешната критика в различните групи на различните партии, които се определят като демократични, пропротестърски или такива, които търсят промяна, постепенно изпадат в неразбиране спрямо собствените им електорати.
Буквално тези дни възникна един скандал, в който председателят на Общинския съвет на „Демократична България“ в София напусна, заради подобни препирни и скандали. Такива текат непрекъснато между членове на ГЕРБ и на „Демократична България“, „Има такъв народ“ изпитват същия вид затруднения. Техни известни комуникатори заявяват в социалните мрежи, че повече няма да участват в този проект. Тоест, там тече едно разместване на пластовете.
И може би тези избори ще дадат една малко по-реалистична картина на това хората какво са осъзнали от тези 6 месеца безвремие, в което изпаднахме, в което нито един съществен закон не беше приет, освен някакви неясни временни промени в бюджета за тази година и неясни правила временни за ново изборно законодателство. Реформата за тези хора се изразява очевидно в това. и социалните мрежи реагират остро сякаш на техните неумели хватки.
- Избори 2 в 1 или не – най-обсъжданата тема. Страх ли го президента от вид такъв избори?
- Президентът може да не се страхува от удар на българската избирателна система, ако назначи изборите за парламент след изборите за президент, с което символично ще постави акцента върху президентските избори, които в крайна сметка не са по-важните избори, дори и като държавен глава. Ние сме парламентарна република и изборите за парламент би трябвало да имат приоритет.
Всички експерти, включително и експертите от ЦИК, които разбират от изборно законодателство, твърдят, че значително по-лесният и по-адекватен вариант е машините да бъдат подготвени за сложните 2 вота първоначално с многото кандидати за президент и многото политически партии, за да може за дните от понеделник до петък между двата избора да бъдат подготвени машините за един доста по-лек вот със само две двойки кандидати на евентуалния балотаж на президентските избори.
Така че това е по-логичният вариант. За съжаление, вероятно ние ще отидем на другия вариант, който е по-удобен на президента, тъй като той също усеща как почвата под краката му се размеква. ДПС заявиха, че ще изкарат свой кандидат, ГЕРБ очевидно подготвят силна кандидатура, защото упорито я крият, а БСП не са сигурни, че подкрепят напълно президента, и изстрели към президентската администрация и към проекта на президента начело с Кирил Петков и Асен Василев, вече започнаха. Георги Свиленски беше изключително остър в своите изказвания. Други депутати, включително Корнелия Нинова, заяви, че това е нещо, което ще бъде червена линия, която не бива да преминава Радев.
Ще сме свидетели на опит президентът да завоюва цялата власт в държавата. Дали той ще бъде успешен, ще зависи от гражданите, които ще изразят своя вот. Затова се надявам, че партиите ще подходят разумно към следващата кампания и няма да оставят решенията за някакво бъдещо време, а ще предложат наистина коалиции, преди изборите ще покажат ясно какво смятат да правят и след това ще го реализират, тъй като България има спешна нужда, отчаяна нужда от нормално управление и от правителство, което да функционира.
- От друга страна, според някои специалисти, Бойко Борисов ще се върне на бял кон, според други - при новата конфигурация в парламента, дори и ГЕРБ да са първа политическа сила, никой няма да иска да ги подкрепи. Какво е вашето мнение?
- Зависи какво ще се случи, тъй като на миналите избори бяхме свидетели как последните седмици преди изборите партия ГЕРБ беше ударена с цяла серия от компромати, почти цялата държава работеше срещу нея, бяха арестувани симпатизанти на партията с цел да бъде намалена тяхната изборна активност. Сега социологическите проучвания сочат, че ГЕРБ води категорично пред следващите субекти и ни показват едно известно разместване между втория, третия, четвъртия и петия в класирането. Не е ясно дали коалицията на Мая Манолова ще оцелее на тези избори, които предстоят.
Така че не е изключено да видим една по-изразителна победа на ГЕРБ, която ще им даде вероятно основания да поканят някои от партиите, защо не БСП и ДПС в една обща коалиция, която да последва примера, който често се вижда в Европа, и най-добре личи в Германия, където досега управлява една сложна коалиция, а след следващите избори, които са тази година, ще управлява още по-сложна коалиция вероятно начело на социалисти, които досега водят в тамошните екзитполове, социологически проучвания.
И се надявам, че в България също ще бъде сформирана или такава коалиция, или антикоалиция отново. За съжаление видяхме от 6-те опита да се направи дотук правителство тази година, че антикоалициите по някакъв начин не работят. Не може да събереш противнивци, хейтъри, омразници в едно и от това да произведеш позитивно решение, което да доведе до нещо добро.
- Със сигурност държавата има нужда от стабилно правителство, крайно време е.
- Така е.
- И като за финал: преброител сте на протестите през 2020 година, бяхте наскоро да броите и колко депутати са на работа в Народното събрание, а доколкото разбрахме, сте били и на протестите тези дни на ресторантьори и собственици на нощни заведения. Какво е заключението ви?
- Заключението ми е, че хората в парламента не просто не работят по начина, по който искаха – последният парламентарен контрол миналия петък залата беше празна на практика, депутатите ги нямаше там, въпреки че това беше един от най-големите проблеми: защо аджеба 10 години ние сме нямали активен парламентарен контрол – и в момента нямаме. Депутатите масово не носят маски в Народното събрание, което е нарушение на собственото им законодателство и на техните собствени правила. Протестите в България стават все повече.
В момента в България се провеждат протести, които са по-големи като размер от тези, които гледахме миналата година. Даже в момента в центъра на София има един доста голям протест на пътни работници, които искат своите пари. Но интересно защо тези протестни вълни не се отразяват от хората, които твърдят, че са с народа. Нещо повече, при опит да се присъединят към протеста на ресторантьорите за малко да бъдат набити- Мая Манолова, Тошо Йорданов, Арман Бабикян и някои други моторни депутати, които просто бяха изхвърлени с крясъци, викове от хората.
- Да, всъщност, реакциите бяха много остри спрямо тях.
- Да. Впрочем такова нещо наблюдавахме и миналата година към известна част от представителите, затова те се скриха. Корнелия Нинова например се явяваше само първите дни на протеста, след което изчезна и се покри, за да не разваля калимерата на останалите протестни партии.