Тодор Димитров, или Тони - както го наричат неговите близки и приятели, е роден във Видин, където преминава неговото детство. Пътят, по който избира да поеме, е този на музиката, ето защо завършва Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство в сърцето на архитектурния резерват Старинен Пловдив, разположена до една от най-големите забележителности в Града под тепетата, а именно Античния театър. Той се дипломира със специалност "Изпълнителско изкуство" (народен инструмент - гъдулка), но скоро след това взема решение, което буквално преобръща целия му живот и малко или много го отдалечава от това му призвание.
Едва на 19 години Тони и негова приятелка се отправят заедно към Страната на неограничените възможности, по-позната като Америка. Като всички хора, които на тази възраст все още градят своя мироглед и разширяват представата си за света, воден от авантюристичния си дух, той поема на най-голямото приключение в живота си. Самият той казва, че любопитството му е било онова, което всъщност го е отвело там, тъй като е искал от първо лице да разбере какво е усещането да пребиваваш в толкова голяма и страна, в която всичко се различава от познатата обстановка у нас. Планът му е бил да се върне обратно, ако по някаква причина не успее да се интегрира в тази нова реалност, но това така и не се случва, защото той все пак намира своето място в нея.
Първоначално Тони каца в Лос Анджелис, но се установява в Сан Диего,
където прекарва осем години, преди окончателно да се премести в Града на
ангелите, където живее и до днес. Пристигайки в Щатите, започва работа в
пицарията на свой познат, с когото са израснали, но постепенно от една
обикновена професия през друга, както ги сам ги определя, той се озовава
там, където мнозина могат единствено да си мечтаят да стъпят, а именно -
на снимачните площадки в Меката на киното. Това, което Димитров не
подозира, прелитайки океана, е, че по същото време на холивудския
небосклон се утвърждава звезда, с която имат много общо. Става въпрос за
Орландо Блум, с когото си приличат визуално... Толкова, че в крайна
сметка българинът става дубльор на американеца в едни от
най-емблематичните продукции, станали част от филмографията му.
Това е и причината днес да ви срещнем с него. Специално пред Life.dir.bg той сподели повече за работата си с любимеца на редица киномани, който ще остане в съзнанието им с множество си впечатляващи превъплъщения за заглавия като "Властелинът на пръстените", "Карибски пирати", "Троя", "Небесно царство" и др. Какъв човек е съпругът на поп певицата Кейти Пери и какво му е казал при първата им среща, разберете от самия Тони:
Как се случи така, че навлезе в американските кино среди?
Никога не съм имал идеята да бъда модел или актьор, но един ден случайно попаднах на реклама, публикувана в местен вестник, че някаква модна агенция набира нови лица. По онова време интернетът все още не се използваше така масово, както днес, и човек трябваше да преглежда печатната преса, отмятайки поместените в нея обяви, в случай, че си търси работа. Не съм сигурен как точно реших да опитам, при положение, че дотогава дори през ум не ми е минавало, но все пак го направих. Покрай това спонтанно решение се свързах с различни хора в конкретната сфера. По предложение на мой приятел, който правеше първите си стъпки като продуцент, се явих на кастинг за набиране на масовка за високобюджетна продукция. Тогава обаче имаше конкретни изисквания към хората, които търсеха, по-специално - трябваха им азиатци и афроамериканци.
И ти въпреки всичко отиде, при положение, че не си представител на една от двете раси?
Да, защото моят приятел ми каза, че ако изобщо някога е възможно нещо да се случи и да ме забележат, то това, да се надяваме, е точното място. Преди това сме правили опити на множество други места, изпращахме снимките ми наляво и надясно, но нищо не се случваше. Вероятно, като навсякъде, ако имах връзки нещата щяха да стоят по друг начин, но понеже не познавах когото и да било в индустрията - все удрях на камък. Виждаш ли, не е от значение дали приличаш на Орландо Блум, Харисън Форд, Джони Деп или когото и да било, това не е от абсолютно никакво значение.
Какво се случи обаче, когато се яви на обявения кастинг и те видяха?
Ами, съвсем нормално се наредих на дългата опашка от хора, надяващи се да бъдат избрани за филма, попълних си данните на картончето, което ми дадоха и зачаках търпеливо. Когато дойде моят ред и ме видяха двамата асистенти - мъж и жена, викащи един по един дошлите, няма да е преувеличено да се каже, че не скриха недоумението си защо изобщо съм там, понеже по нищо не отговарях на типажа, който бяха обявили, че търсят. Нещо повече, дори в прав текст ме попитаха дали съм наясно с този факт (смее се).
Ти какво отговори?
Отвърнах, че знам. Само че в този миг жената се вгледа по-обстойно в мен и секунда след това се обърна към колегата си, казвайки му, че според нея доста се доближавам визуално до един от главните актьори в проекта, при което той също се вторачи в лицето ми и накрая заключи, че трябва да ме запознаят с кастинг директорката, която има финалната дума кой ще участва в проекта. Следващото нещо, което направиха, бе да ме отделят от останалите, карайки ме да изчакам, а десет минути по-късно дойде въпросната жена заедно с личните си асистенти, която почти извика от захлас.
Как се почувства в този момент?
Само където не ми пораснаха крила (смее се). Изживяването бе невероятно. Тя ме попита как досега толкова време не съм се появил, при положение, че това е вторият им проект с участието на Орландо Блум, логично било да съм чул за първия и е трябвало да отида.
Всъщност ти така и не спомена името на филма, на чийто кастинг си отишъл. Кое е заглавието?
Втората част на "Карибски пирати", макар в същото време да снимаха сцени и за третата част.
Защо наистина преди това не си се опитал да се свържеш с екипа на продукцията?
Знаеш ли, направих го, само че след премиерата на първия филм. Именно това казах и на нея, че съм ходил на крак до агенцията, пряко обвързана с лентата, за която очевидно и въпросната кастинг директорка работеше, но тогава успях да говоря единствено с някаква секретарка, на която даже оставих снимките си, но впоследствие никой не ми се обади.
В такъв случай тогава все пак си бил наясно кой е Орландо Блум, така ли?
Да, по онова време вече бях запознат с него, но ако трябва да бъда напълно честен, научих за съществуването му и с какво се занимава едва година и половина по-рано. Случи се така, че моя съседка и нейната малка дъщеря бяха отишли на кино, за да гледат първата част на "Карибски пирати" и в мига, в който той се е появил на екрана, момиченцето се е обърнало към майка си с думите, че според нея аз и този актьор много си приличаме. Когато след това се видяхме с тях, те веднага споделиха изненадата си от физическите сходства помежду ни.
Никой друг преди това ли не ги бе забелязал?
Не, но интересното е, че още на следващия ден в магазина, където работех тогава, влязоха две момичета, едно от които започна да обяснява на приятелката си колко много наподобявам визуално Орландо Блум още в мига, когато ме видя. Едва след това чувах от все повече хора как образа ми се доближава до неговия.
А ти самият правеше ли паралел между вас двамата?
В онзи миг все още не бях го виждал, но си казах, че е крайно време да го сторя. Любопитен и забавен факт е, че преди да потърся негова снимка, за да добия представа за лика му, си мислех, че той е негър, колкото и безумно да звучи. Вероятно защото в онзи период около името на актьора Орландо Джоунс се вдигаше повече шум и може би някак се подведох. Сега ми е смешно, че се питах как мога да приличам на афроамериканец (смее се). Така че в крайна, когато седнах пред компютъра, потърсих негово изображение в мрежата и най-сетне го видях. Установих, че наистина по някакъв начин напомняме един на друг. След това, когато реших да се пробвам в индустрията - опит, който ме отведе до вече споменатия кастинг, прецених, че ще бъде добре да се възползвам от тази прилика и да си направя снимки, на които максимално да се доближа до него, имам предвид като имидж и стил. Да си призная, в мен се породи желанието просто да се запозная с него, макар да не смятах, че е възможно.
Но впоследствие съдбата опровергава това ти предположение, защото си станал негов дубльор. Колко време, след като те видяха на кастинга се озова на снимачната площадка?
Кастингът се проведе в събота, в понеделник ми се обадиха да ми кажат, че ще ме вземат във филма, а в петък трябваше да се запозная с режисьора и останалия екип. Още през същият ден ме облякоха като Орландо, за да видят доколко наистина мога да мина за него пред камера.
Имаше ли други негови дубльори на терен, или ти бе единственият?
Не, не бях само аз. От продукцията бяха повикали още четирима мъже, които обаче не приличаха на него в лице, а по-скоро в телосложение. Идеята бе такава, че ако аз случайно не успеех да се справя с работата, някой от тях щеше да ме замести.
Стигна ли се дотам?
Не... Забавна подробност е, че когато отидох да се запозная с тях на пробите за облекло, те единодушно заключиха, че вече са безработни (смее се).
А кога се срещна лично самия Орландо Блум?
Три дни по-късно. С него се разминахме на стъпалата на един от декорите, който представляваше огромен кораб.
Какво ти каза, когато застанахте очи в очи?
Спря се да ме огледа и ми зададе въпроса: "Ти кой си?", а аз му отвърнах: "Теб, докато е нужно". Той се засмя и ме попита как се казвам. Разменихме няколко думи и всеки продължи на там, на където бе тръгнал. Но през следващите приблизително осем месеца, с няколко паузи, естествено, вече се срещахме много пъти, тъй като толкова време продължиха снимките - екипът градеше всяка сцена с мен, след което я заснемаха с него, та често сме били заедно, чакайки да приключат кадрите с другите актьори и т.н.
Успяхте ли да се сближите с него? Той какъв човек е той?
Не мога да кажа, че чак сме се сприятелили, но като двама души, които работят заедно, сме си говорили постоянно. Направи ми добро впечатление, че ме разпитваше за живота ми, аз разбира се, не съм го питал нищо за неговия, защото се предполагаше, че трябва да знам всичко за него, тъй като е известен. Но той е много уважителен, никога не се е държал като нещо повече от другите, макар да е звезда, напротив, много скромен и приятен човек е. Това ми е впечатлението от него.
Интересно ми е, останаха ли в самия филм сцени, макар и кратки, в които зрителите могат да видят теб, а не него?
Да, има такива.
Освен по втората и третата част на "Карибски пирати", имало ли е други проекти, в които са те викали за негов дубльор?
Година, след като приключихме тези снимки, ми се обадиха да съм му дубльор в една реклама за "Toyota Corolla", а не много отдавна ме взеха за един епизод в сериала на Amazon - "Carnival Row", където той изпълнява главната роля.
Малко или много си успял да се докоснеш блясъка на Холивуд. Как ти се стори той?
За мен бе сбъдната мечта, но все пак името на прословутия квартал в Лос Анджелис се е превърнало в синоним именно на тази дума, както и на "копнеж", "слава", "величие" и т.н. Усещането действително е неописуемо, като в приказка. Според мен именно това биха казали актьорите, които са навлезли в бизнеса постепенно, трудейки се усърдно, а не онези, на които семейството им отдавна е в него, като това на Скарлет Йохансон. Да обобщя, за мен бе като магия, защото за разлика Скарлет например, която е свикнала от малка да бъде в средите, моите приятели, с които се срещаме всеки ден, не са популярни имена, подобно на нейните.
Любопитно ми е, освен твоята съседка и нейната дъщеря, както и двете момичета, дошли в магазина, където си работил, случвало ли се е други хора да видят приликата ви със звездата от "Небесно царство" и да те спрат на улицата за снимка или автограф?
За снимки - да, много. В онзи период, покрай поредицата за пиратите, която бе огромен хит, направо се бе превърнало в ежедневие... Редовно ме бъркаха с него, разбира се, приближавайки се до мен, някои от хората осъзнаваха, че не съм Орландо,, други обаче - не. Все пак всички искаха да се снимаме, най-малкото заради факта, че образите ни са много подобни.
Срещал ли си други популярни личности извън филма?
Да, случайно съм се сблъсквал с Джерард Бътлър, Джулия Робъртс, както и с Ким Кардашиян. Наскоро видях Дъстин Хофман, а след него и Джейсън Бейтмън от сериала "Озарк". Неотдавна, пазарувайки си в хранителния магазин, засякох и с Мат Джоунс от "В обувките на Сатаната". Виждал съм и други, но в момента просто не мога да се сетя.
Има ли обаче знаменитост, която не си видял, но много искаш да срещнеш?
О, да, разбира се. Това е Ал Пачино, той е моят идол.
Мислил ли си някога да се върнеш обратно в България за постоянно?
Може би когато остарея. Не съм сигурен обаче, въпреки че това все пак
е родината ми, в нея са родителите и близките ми. Физически може да съм
далеч от България, но тя е в сърцето ми, винаги. Признавам, че точно в
момента не бих се прибрал за постоянно, но някой ден навярно ще го
направя./life.dir.bg