Снимка: Булфото
ГЕРБ води с отчетлива разлика в парламентарните избори, "Продължаваме промяната" има най-голям резерв, защото е пръв избор на хората, които са решили да гласуват, но все още се колебаят за кого. Това показват данни от проучване на "Галъп интернешънъл болкан" за OFFNews.bg, проведено "лице в лице", сред 1081 пълнолетни българи, в периода 23-31 октомври, съобщават от социологическата агенция.
Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната максимална грешка е с 3,0 процента при 50 процента дялове. Един процент от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.
Ако парламентарните избори бяха в края на октомври, за ГЕРБ-СДС биха пуснали бюлетина 24,2 процента от гласуващите, за БСП - 15,7 процента, за "Продължаваме промяната" - 13,7 процента, за "Има такъв народ" - 11,3 процента, за ДПС - 11,1 процента, за "Демократична България" - 9,8 процента. За "Възраждане" биха гласували 3,3 процента, "Изправи се.БГ! Ние идваме!" - 3,1 процента и ВМРО - 2,3 процента. За други политически формации биха гласували 5,5 процента, сочат данните от проучването.
ГЕРБ продължава да е водач, а интересна битка има и за второто място - между БСП и "Продължаваме промяната". БСП засега води, но не е ясно как ситуацията с Ковид и машинното гласуване ще повлияе на по-възрастния електорат.
"Продължаваме промяната" пък са най-добре представени сред колебаещите се и перспективите им зависят от степента на мобилизация, е извод от изследването.
58,2 процента казват, че ще гласуват със сигурност за Народно събрание, още 20 процента заявяват, че по-скоро ще гласуват. От тези 78 процента, които заявяват желание за гласуване, около една пета все още не са избрали за коя партия биха дали гласа си.
По отношение на колебаещите се, данните показват, че "Продължаваме промяната" води с голяма разлика пред "Демократична България" - 24,1 процента срещу 15,6 процента. "Има такъв народ" и ГЕРБ си оспорват третото място място с 13,5 и 13,4 процента. ДПС са четвърти, а БСП е пети избор на колебаещите се с 5,7 процента.
Данните от проучването за президентските избори показват, че ако изборите за президент и вицепрезидент бяха в последната седмица на октомври за Румен Радев биха гласували 47,6 процента от гласуващите, за Анастас Герджиков - 25,1 процента, за Мустафа Карадайъ - 8,5 процента, за Лозан Панов - 5,7 процента, за Костадин Костадинов - 3,3 процента. Сред останалите кандидати личат имената на Милен Михов - 1,4 процента и на Луна Йорданова - 1,1 процента. С "Не подкрепям никого" биха гласували 2,5 процента, а за други кандидати - 4,8 процента.
Румен Радев запазва видима дистанция пред останалите кандидати. По всичко личи, че ситуацията около зелените сертификати и други проблеми би могла да прати изборите и във втори тур, където, според моментна снимка, Радев би срещнал Анастас Герджиков. От последната седмица на кампанията зависи дали подкрепата за Радев ще е под или над ръба за евентуална победа от първи тур, посочват от "Галъп".
Активността на президентските избори ще бъде много близка до парламентарните. Твърдо решилите, че ще гласуват за президент - 57,1 процента (срещу 58,2 процента за парламент). Около една пета се колебаят, но по-скоро биха гласували.
Това са дялове не на база на формалния избирателен списък, а на база
реално пребиваващите в България хора с избирателни права - които едва ли
са повече от 5,5 милиона, уточняват от "Галъп". В данните за
активността има и декларативност, но те показват потенциално гласуване
около 3,2 милиона души. Дали то ще приближи и към прага от около 3,4
милиона, който е едно от условията да няма балотаж според формалния
избирателен списък, зависи от последната седмица на кампанията. Зависи и
от актуалната ситуация с Ковид към 14 ноември, посочват от
социологическата агенция.