Липсват ефективни мерки за запазване размера на доходите на пенсионерите и възрастните хора от 1 януари 2022 г. това се казва в писмо на омбудсманът Диана Ковачева до депутатите от 47-ото Народно събрание, в което подробно ги запознава с топ проблемите, които гражданите поставят в своите жалби.
Според нея са необходими действия, които да гарантират, че средната и минималната пенсии няма да са по-ниски.„Възрастните хора ще понесат изключително тежко намалението на дохода им с между 30 и 50 лева. През последната година са постъпили жалби и подписки от повече от 5 000 пенсионери и с искане за преизчисляване на пенсиите на база средноосигурителния доход за предходната година. Приемането на подобна законова норма би помогнало и за преодоляването на неочаквано голямата инфлация в последните месеци, която „стопи“ доходите на работещите българи и пенсионерите“, допълва общественият защитник.
Друг съществен проблем на хората с ниски пенсии, за който сигнализира Диана Ковачева, е необходимостта да се предвиди възможност всички добавки към пенсиите като антикризисна мярка изрично да бъдат законово регламентирани като несеквестируеми.
„В същата насока продължават да стоят на вниманието ми като омбудсман и проблемите с размера на предоставяните социални помощи, които се определят на базата на гарантиран минимален доход и диференциран минимален доход. Гарантираният минимален доход последно е определен през 2018 г. на 75 лв. и не е актуализиран в условията на пандемия от COVID-19. Целта на минималния доход е да създаде увереност, че осигуряването му е достатъчно за задоволяване на основни жизнени потребности. Въпреки това обаче реалността е друга и все още една четвърт от хората в страната живеят с доходи под линията на бедност“, пише доц. Ковачева.
Заради голям брой жалби в сферата на здравеопазването, които имат отношение към реда за изписване и получаване на лекарства в условията на COVID, омбудсманът иска облекчен ред за получаване на лекарствени продукти, включително служебно удължаване от НЗОК на срока на валидност на протоколите за скъпоструващо лечение на хронично болни пациенти. Сред основанията за това предложение е и временно преустановеното провеждане на планов прием в болниците.
„В последните месеци високите цени на природния газ, електрическата и топлинна енергия в условията на пандемична криза, на значителен ръст на общата инфлация и др., предизвикаха лавина от жалби от потребители до институцията на омбудсмана. Не само от социално уязвимите групи, но и за много домакинства, разходите за комунални услуги се оказват непосилни. Основателни тревоги будят и прогнозите за ново, шоково поскъпване на електрическата енергия и на топлинната енергия за бита от 1 януари 2022 г. Тревожни са данните на Евростат - още преди възникването на пандемията, че 51% от населението на България е в невъзможност да осигури адекватно отопление на дома”, пише омбудсманът.
В тази връзка тя настоява за въвеждането на нови мерки чрез Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, като например - замразяване на енергийните цени за зимните месеци, удължаване срока на плащане на задълженията към доставчиците на обществените услуги, да не се изключва услугата при неплащане на задължения, включително и възможност за тяхното разсрочване.
Омбудсманът предлага в Закона за енергийната ефективност формулиране на понятието „енергийна бедност“ и създаване на механизми за по-адекватна и навременна енергийна помощ, а в Закона за данък върху добавената стойност - намаляване на ДДС за енергията.
„В защита правата на потребителите на природен газ, електрическа и топлинна енергия се обърнах с конкретни препоръки към доставчиците на тези услуги. Убеждението ми обаче е, че са необходими законови изменения с цел въвеждане и гарантиране на единен подход“, категоричен е омбудсманът.
Освен това омбудсманът иска облекчен ред за получаване на лекарствени продукти, включително служебно удължаване от НЗОК на срока на валидност на протоколите за скъпоструващо лечение на хронично болни пациенти. Както и реален достъп на хората и достатъчно средства за безплатни лекарства за домашно лечение на COVID-19, за времето на цялото лечение.
По отношение на трудовите правоотношения доц. Ковачева иска увеличаване размера на неплатения отпуск, който да се зачита за трудов и осигурителен стаж по време на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка, включително за създаване на ред за заплащане от държавата на здравните осигуровки на лицата, ползващи неплатен отпуск поради обявеното извънредно положение.