Партийната система е в дълбока криза на легитимност, новото
мнозинство няма да я преодолее, коментира политологът. Това заяви в
интервю за "Флагман" политологът доц. Антоний Гълъбов. Ето какви
още политически обобщения и прогнози за идната година направи той:
- Отминаващата година беше белязана от агресивни амбиции за смяна на властта. Редовните парламентарни избори на 4 април показаха, че избирателите на Обединените патриоти не приеха самостоятелното им явяване, а с това и оставиха ГЕРБ-СДС без потенциален партньор за формиране на управляващо мнозинство. Това насочи вниманието към възможна управленска алтернатива в лицето на политическите формации, които заявиха амбициите си за това. В 45-то Народно събрание имаше мнозинство, което прие промените в Изборния кодекс, но отказа да формира управляваща коалиция. Предизвикана бе парламентарна криза, която доведе до нови избори, чрез които бе формирано 46-то Народно събрание, в което отново имаше мнозинство, което прие промените в Закона за държавния бюджет, но което отново отказа да управлява.
При формирането на 47-то Народно събрание размерът на мнозинството не се промени, но то бе организирано около една нова предизборна коалиция. В крайна сметка, бяха сменени водещите фигури, без да бъде постигнато ново ниво на политическо представителство. Поуката е в това, че партийната система се намира в дълбока криза на легитимност, която новото управляващо мнозинство няма да успее да преодолее.
- Седем месеца държавата се управляваше от две служебни правителства на Стефан Янев? Как ги оценявате?
- Двете служебни правителства не изпълниха конституционните си правомощия и избирателната активност ясно показа това. Вместо да организират изборния процес и да гарантират ефективното функциониране на държавните институции, служебните министри бяха ангажирани с масови кадрови промени. За първи път бяха сменени всички областни управители при управление на служебно правителство.
Имаше ясно изразен отказ от активно управление на здравната, социалната и икономическата криза. Липсваше оценка на рисковете и воля за тяхното неутрализиране. Ниският хоризонт, който беше зададен на двата служебни кабинета, имаше подчертано политически цели. За първи път в най-новата политическа история на България, служебно правителство изпълни политическа заявка, насочена към отстраняването от властта на една политическа формация и създаването на подходящи условия за съставяне на ново управляващо мнозинство.
- Вече имаме редовно правителство. Как оценявате първите му стъпки?
- Налице е ясно изразена тенденция към още по-висока степен на централизация на управлението. При неясния и съставен характер на управляващото мнозинство, което включва четири политически формации, сключили три двустранни споразумения с предизборната коалиция „Продължаваме промяната“, които представляват на свой ред общо 12 политически партии, подобна централизация не подлежи на ефективен граждански контрол. Не е ясно нито как ще бъдат взимани решения, нито как ще се носи политическа отговорност в тази коалиция. Налице са първите симптоми на загуба на експертен капацитет при вземането на решения. Това става очевидно при първите посещения на Румен Радев и Кирил Петков в Европейския съюз и НАТО.
Във вътрешнополитически план, правителството не успя да преодолее бързо последиците от наводненията; отложи за неопределен период разработването и приемането на държавния бюджет, с уговорката че ще предложи негова актуализация през месец юни 2022 година; и продължава да бъде ангажирано много повече с поредните кадрови промени вместо с разработването на ефективни мерки за преодоляване на множествената криза, в която се намира България през изминалите няколко месеца. Вместо „Продължаваме промяната“ изглежда все по-необходимо да отправим обратния призив: „Променете продължението“, защото началото не изглежда обнадеждаващо.
- Какви са рисковете пред кабинета на Кирил Петков и коалиционното управление? Къде виждате пробойни и какви са шансовете за разпад и нови избори през 2022 г.?
- Първите действия на новото управляващо мнозинство и правителство предизвикват безпокойство. За първи път в най-новата ни парламентарна история, опозицията няма председателско място в нито една от постоянните парламентарни комисии. Налице беше забавяне в конституирането на Народното събрание, в очакване на формиране на управляващо мнозинство и правителство. Първите приети решения на парламента наложиха изменение и допълнение още в първите му работни дни.
По-скоро търговските по своя характер преговори, с които започна формирането на новото управляващо мнозинство, отложиха въпросите, по които очевидно предстои да възникнат политически напрежения. Засега мнозинството, с подкрепата на Румен Радев разчита на временно съгласие, основано на противопоставяне срещу съдебната власт и главния прокурор, но това не е стабилна основа за управление в условията на разрастващи се рискове. Налице е неравномерно разпределение на компетентностите и управленския капацитет, както в структурата на едно от най-широките правителства в най-новата история на България, така и при определянето на състава на постоянните парламентарни комисии.
Основният риск, който може да бъде изведен в момента, е по отношение на конкуренцията между два властови центъра – президентството и ръководството на предизборната коалиция „Продължаваме промяната“ (ПП). Да не се окаже, че под призивите за противопоставяне срещу „едноличното управление“, ще се озовем пред ново „двулично“ управление?