Ето как преди 100 години испанският грип уби повече от 80 000 българи

 

Непосредствено след края на Първата световна война пандемията от т.нар. испански грип убива 80 000 българи. Как победената във войната България се справя с тази поредна катастрофа, припомнят от Дойче Веле.

В края на Първата световна война, погубила 16 милиона души, избухва най-смъртоносната пандемия в човешката история.

По различни оценки, жертвите на т.нар. испански грип варират между 50 и 100 милиона. Като източник на заразата отново е сочен Китай. По онова време във вътрешните райони на страната интензивно се набира работна ръка, необходима за бушуващата в Европа война, в която Китай се е включил на страната на Антантата.

Работниците са транспортирани през САЩ и Канада, където вероятно оставят след себе си първите огнища на заразата с непознат дотогава мутирал грипен щам. Китайският трудов корпус стига чак до фронта във Франция, където се включва в прокопаването и възстановяването на траншеи, пътища и жп-линии.

Милиони жертви за броени седмици

През пролетта на 1918 година за лавината от необясними смъртни случаи за пръв път съобщават свободните от военна цензура вестници в Испания, която е запазила неутралитет. Скокообразно грипът обхваща 30% от тогавашното двумилиардно световно население. Смъртността сред заразените варира между 10% и 20%.

Само през първите 25 седмици от разпространението си испанският грип убива 25 милиона души по особено мъчителен начин – задушаване вследствие на остра дихателна недостатъчност. Средно за един от десет заразени краят е фатален. Само в Барселона през този период ежедневно са умирали по 1 200 души.

В много държави са затворени всички институции, църкви, магазини и други обществени места. Експертите са на мнение, че ако преди век бяха съществували днешните динамични транспортни връзки, включително и денонощният въздушен трафик, броят на жертвите е щял да бъде значително по-висок.

България и испанският грип

Пандемията достига воюваща България през май 1918 година. В региона засегнати са още Гърция и окупирана Сърбия, а година по-късно и Румъния. Трите вълни на пандемията убиват поне 80 000 българи, което се равнява на около 2% от тогавашното население на страната. Далеч по-засегнати са Гърция и Сърбия, където пандемията убива съответно 2,5% и 4,2% от населението.

Воюващата на два фронта България тежко понася новата заплаха след честите епидемии от холера, тиф и други силнозаразни болести през онова десетилетие. Очевидци свидетелстват, че в усилията си да спрат разпространението на холерата в окопите, българските военни лекари дори прибягвали до физическа разправа с онези войници, които не преварявали водата си.

Срещу холерата неволно помогнала и масовата консумация на плесенясал хляб през войната – известно е, че плесените са суровина за производството на пеницилина, открит през 1928 година от Александър Флеминг. Но преваряването на водата и плесенясалият хляб са безсилни срещу грипните щамове. Взима ли тогавашна България някакви мерки срещу испанския грип?

Медицинският факултет към Софийския университет е създаден едва през ноември 1917 година, а това отчасти обяснява липсата на адекватно противодействие срещу грипната пандемия. Историкът проф. Людмил Спасов припомня в тази връзка, че отлично обучените руски военни лекари изиграват важна роля за подобряване на българската медицина и за въвеждането на карантината като превантивна мярка срещу остроинфекциозни заболявания.