Предстоят важни решения относно приемането на Република Северна Македония в Европейския съюз и евентуалната отмяна на българското "вето". След очаквано препотвърждение на досегашната позиция от Консултативния съвет за национална сигурност в понеделник, сега очакваме българският министър-председател да отиде на крака в Югозападната ни съседка, пише Николай Облаков за Труд.
Какво ще се случи на това посещение?
Вероятно ще бъдат обявени поне няколко моста над Вардар, един над
Охридското езеро и два-три тунела в Осоговската планина. Ще се изтъкне
какви велики икономически ползи ще има и за двете страни от влизането на
могъщата северномакедонска икономика в Европейския съюз. Не на последно
място, ще има патетични речи за вечна подкрепа и дружба, както и
напоителни обещания за добросъседство и дълъг път, който да извървим
заедно.
Колкото повече – толкова повече, както е казал Си Дзинпин. Толкова, колкото е необходимо, за да се удави темата в баналност и да бъде дотолкова направена досадна, че да писне на всички. Всичко разбира се, придружено напоително от дитирамби на всички либерални медии, чието финансиране идва от същите държави, от които идва и натиска за приемането на Република Северна Македония.
Вероятността ветото да се премахне още сега не съществува. Не заради някакви реални преговори, а поради няколкото други кризи, справянето с които ще изразходва политическия капитал на правителството през пролетта. Като цените на тока, газа и съответно – инфлацията и цялостното повишаване на цените. Както и разбира се поради това, че темата е разделителна по най-важната ос – между президентските и „западните“ хора в правителството.
Това вероятно ще се случи през лятото, когато вече темата ще стане достатъчно мъглива, повечето хора няма да им се занимава с това, а с годишните им отпуски. Прекрасен момент да мине нещо подобно.
Нека да споменем и най-малоумната идея, която бива лансирана
напоследък – да се запишат българите в конституцията на Република
Северна Македония. Като малцинство. Отказвам да повярвам, че някой
въобще е мислил по темата. По бръсначът на Окам винаги обяснението
трябва да се търси не в злонамереност, а обикновена глупост. Нека все
пак обясним, ако трябва ще прибегнем и до пластилин.
Ако българите бъдат вписани като малцинство, това автоматично означава,
че мнозинството е от други. Което е точно обратното на всичко, което се
опитваме да докажем.
Терминологична злоупотреба
Напоследък всичко, което не се харесва на определени кръгове (съвсем не само от българските подражатели), се брандира като „популизъм“. Дефинирано като „заставане на страната на мнозинството срещу елитите“. Всъщност лошата слава на „популизъм“ се бърка с нещо друго – „демагогия“. Ако след като си застанал на страната на „народа“ и изпълниш това, което си обещал, няма абсолютно нищо лошо. Ако не го изпълниш – ето това вече е демагогия.
Разривът в българското общество между „елит“ и „народ“ винаги е съществувал. В уж свободната академична и медийна общност, пропастта между елит и народ никога не е била по-дълбока и по-явна от момента и то точно по темата с Македония.
По нито една друга тема българското общество не е било толкова обединено. Подкрепата за ветото се движи между 70% и 80%. В самообявилия се за такъв „елит“ нещата съвсем не стоят така. Създава се усещането, че има някакъв дебат, че е въпрос на гледна точка и на „всеки сам си преценЯ“. Не за първи път точно елитът, а не народът върши позорно предателство. И напълно нормално – дребният като брой „елит“ се купува от чужди сили далеч по-лесно.
Иронично точно обявилите се за най-големи евроатлантици са продължители на делото на Георги Димитров. Нещо повече – когнитивният дисонанс стига до там, че те наистина да са убедени в своя „антикомунизъм“. Най-смешно е, не просто когато те са наследниците на „комунистите“, а са дори едни и същи хора.
Напълно нормално, до няколко години вероятно ивайловците, сашковците,
богдановците ще са първи защитници на китайската и сино-европейската
интеграция. Парадоксално не само поради продължението на
раннокомунистическата политика на интернационализъм, ами поради това, че
всичко за което същите обвиняват България, може да се каже умножено по
няколко пъти за РС Македония.
Наистина ли „евроатлантиците“ искат да вкарат сега и веднага държава,
пробита от сръбските служби, напълно марионетни на руските, в ЕС? След
като същите хора твърдят истерично и в пълна делюзия, че 15 години
по-късно те управляват и България? Т.е. според тях едновременно
членството в Европейския съюз не е решило този проблем, но изведнъж с
магическа пръчка ще го реши за Република Северна Македония.