Голямата новина за последните 12 часа от напрежението между Русия и Запада е, че новина няма. САЩ и НАТО предадоха писмено отговорите си на руските искания. От изказванията на двете страни стана ясно, че писмото е протоколно и не води до напредък за деескалация на конфликта.
Няма промяна, няма да има промяна", лаконичен бе държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен. Твърда позиция запази и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Той обяви, че Алиансът "отново подава ръка" на Русия, но "в същото време се подготвя за най-лошото". Столтенберг потвърди, че НАТО няма да се откаже от приемане на Украйна и Грузия, а също няма да изтегли и своите сили от присъединените след 1997 г. източноевропейски държави, в това число и България.
В отговор заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев обвини Алианса, че не е спазил обещанието си да не се разширява, а според външния министър Сергей Лавров "генералният секретар на НАТО губи връзка с реалността, трудно е изявленията му да се приемат сериозно".
Дипломатическият пат очаквано засили очакванията за военни действия. Заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман обяви, че всички знаци сочат очаквано нахлуване на руска армия в Украйна в средата на февруари. Американски медии цитират неформални източници, според които от Пентагона "за всеки случай" са в пълна бойна готовност въпреки надеждите за мирен изход.
В същото време противоречивите изказвания на президента Джо Байдън му докараха обвинения от члена на Камарата на представителите на Кънектикът Марджъри Тейлър Грийн. Според нея държавният глава на САЩ обръща гръб на Украйна заради поведението на Киев при петролната афера със сина му Хънтър. Скандалът удари по авторитета на Байдън непосредствено преди кандидат-президентската битка с Доналд Тръмп през 2020 г.
Това не попречи на правителството на Байдън да потвърди внушителна продажба на оръжие за 2,5 милиарда долара на Египет въпреки продължаващи опасения за състоянието на човешките права там. Сделката включва 12 транспортни самолета "Супер Херкулес Си-130" заедно с придружаващото оборудване на обща стойност 2,2 млрд. долара и радарни системи за близо 355 милиона долара.
Предвоенната подготовка тече с пълна сила и в Европа. Канада обяви готовност да изпрати 400 бойци в подкрепа на Украйна. Планове за пряка военна подкрепа обсъжда и Чехия. В отговор Беларус разпространи снимки на пристигнали руски изтребители Су-35с. Те ще участват в съвместните учения в началото на февруари. Съседните прибалтийски държави също оповестиха приемане на чужда бойна техника, но от Запада. Шест американски Ф-15 са вече в Естония, Литва очаква днес 4 датски изтребителя, а Румъния изрази намерения да увеличи контингента на НАТО на своя територия.
За разлика от северната си съседка, България не възнамерява да приема чужди войски. След проведения Съвет за сигурност при премиера стана ясно, че правителството ще работи за деескалация на напрежението, но в същото време ще подсигури източния фланг на НАТО със собствен батальон от 1000 войници - изцяло под българско командване.
За същия брой бойци, но изпратени от Великобритания, съобщават източници от "Даунинг стрийт", цитирани от "Дейли Телеграф". Според тях Лондон и Вашингтон планират да изпратят по 1000 войници в България, Румъния и Унгария. "Подобни военни групи биха съответствали на тези, които сега са разположени в балтийските страни и Полша", уточнява изданието.
Проблеми за Русия се очертават и откъм арктическата яка. Военно-технологичният напредък на Кремъл в района среща хладен прием от Финландия и Норвегия. След като преди дни от Хелзинки загатнаха, че присъединяване към НАТО в обозримо бъдеще не е невъзможно, сега премиерът на Норвегия Йонас Гар Стьоре излезе с коментар, че "струпването на руски войски е признак на слабост".