Безразборната употреба може да отключи автоимунни заболявания, предупреждава д-р Мария Ивановска
В
паниката около ковид пандемията млади и стари се тъпчат с
имуностимуланти. Идеята е, че употребата им ще поддържа имунитета ни във
върхова форма. Така той ще може да даде отпор на инфекциите, вирусите и
бактериите. А и през зимата, наред с COVID-19, върлуват грип и още куп
вируси.
Добрите намерения обаче често създават огромни рискове за
здравето ни.
Затова
и специалистите с тревога отчитат настоящия бум на употребата на
имуностимулиращи продукти. Според тях в повечето случаи хората използват
добавки за повишаване на имунитета, без реално да има нужда от тях,
отбелязва д-р Мария Ивановска, която е научен изследовател към
научноизследователския институт на МУ - Пловдив и главен асистент в
университета. Тя е и лекар специализант по клинична имунология в
Университетската болница „Св. Георги“ - Пловдив.
Като специалист в областта си тя е категорична, че употребата на
имуностимуланти може да се окаже изключително вредна за организма,
когато той няма нужда от тях.
В такива случаи свръхактивирането на имунната система може да доведе до
отключване на автоимунни заболявания като лупус, артрити и други. Затова
според д-р Ивановска приложението на различни продукти от този тип
трябва да се случва само след провеждане на специални изследвания, които
да докажат евентуална необходимост за това. Такива тестове са:
флоуцитометрията (имунофенотизпизация на Т, Б , естествени клетки
убийци- NK клетки) , изследването на хуморален имунитет (ИгА, ИгМ, ИгГ,
ИгЕ), изследването на комплементни фракции (C1, C3, C4 и др.),
фагоцитоза (NBT тест) и др. Д-р Ивановска обяснява, че всички тези
изследвания се правят след вземане на венозна кръв. За резултатите
съществуват референтни граници, съответстващи на възрастта, като
стойностите задължително се тълкуват от клиничен имунолог. Важна е и
фамилната анамнеза, и статусът на пациента.
Изброените тестове могат да докажат наличието на имунни дефицити, които определят
нужда от изкуствено подсилване на имунната защита на организма.
По този повод д-р Ивановска уточнява, че понятието имуностимуланти е пряко
свързано с имунотерапията и имуномодулацията. Според научното
определение имунотерапията е съвкупност от методи за осигуряване на
специфичен изкуствен пасивен или активен имунитет с цел повлияване и
корекция на патогенетични имунни механизми в развитието на инфекциозните
и неинфекциозните заболявания.
Имуномодулацията
пък е подход за повлияване на нарушенията в имунната система. В този
смисъл имуномодулаторите са вещества с инхибиращ или активиращ ефект
върху различните звена на имунната система. Д-р Ивановска уточнява, че
според ефекта върху имунната система имуномодулаторите се разделят на
имуностимулатори и имуносупресори. Имуностимулаторите са вещества, които
повишават непълноценния хуморален или клетъчен имунен отговор до
физиологичната норма. От друга страна, имуномодулаторите могат да се
разделят на такива от естествен и изкуствен произход.
Лекарствените
продукти с естествен произход могат да са такива с животински произход
(като например имуновенина) или с бактериален („Респивакс“, „Дентавакс“,
„Уростим“ и др.). Друг техен вариант са растителните алкалоиди. От
другата страна стоят синтетичните продукти, към които спадат
„Изопринозин“, както и производните на инозин и т.н.). За продуктите на
растителна основа д-р Ивановска обяснява, че отново могат да имат същата
роля като лекарствените, т.е. да са имуномодулатори. Към тази група
спадат много от познатите ни като имена билки - женшен, ехинацея,
котешки нокът, прополис и други антиоксиданти като витамините А, Ц, Е,
витамин Д3, коензим Q, както и микроелементите цинк, магнезий, селен и
др.
За
прополиса, който много от нас познават като достъпен продукт на пазара,
д-р Ивановска казва, че е доказан имуностимулатор. Той може да се
използва в различна лекарствена форма, но не препоръчва използването му,
без да е направена предварителна консултация и изследвания при клиничен
имунолог. Обяснява, че това се налага, тъй като всяко едно вещество с
имуномодулиращ ефект може да доведе до свръхактивиране или напрегнат
имунитет, което, от своя страна, води до активиране на Б-клетките,
възможна продукция на автоантитела и отключване на автоимунно
заболяване. Това най-често се случва при хора, които имат в семейството
си роднини с автоимунни заболявания.