Казват, че чистият въздух е въпрос на пари, а в енергийно
бедната България екологията е лукс, който засега не можем да си
позволим. Но, както знаем, което не става с пари, става с много пари.
Такъв е случаят с дървения материал, който стана „златен“ през
последните няколко месеца. Цената му от април до януари скача почти
двойно - от 90 до 160 лева за тон, уточнява "Марица". Според
производители на пелети, които го използват за суровина, тя може да
стигне до 200 лева. Без при това изкупната цена да мръдне и стотинка
нагоре.
По всичко личи, че пазарът е завладян от търговци, които се възползват
от COVID-19 кризата и драстичното поскъпване на тока и продават
материала далеч над себестойността му. Малцина производители обаче могат
да си позволят солената цена.
Така дървото, което е кът, отива при „избрани“ големи фирми, които
разполагат с милиони в излишък, за да се снабдят с него. Горят онези не
толкова мащабни производства, които не успяват да отделят 5 или 10 лева
отгоре за тон, разказват от бранша.
По думите им, пазарът е жертва на спекула, тъй като до ден днешен
държавата не е променила изкупната цена на дървесината по горските
стопанства, а продажната стойност на материала рязко се е вдигнала. По
думите им - кучето е заровено при посредника между горското стопанство и
предприятието.
Кой печели?
Доставчикът купува дървесината на една цена и я предлага на друга, много
по-висока. Той никога няма да загуби. Оттам идва спекулативното търсене
и предлагане. Предприемачи твърдят, че докато малкият бизнес брои 165
лева за тон дървесина, големият плаща 160. Ако големият вдигне на 165,
малкият - за да работи, трябва да плати 170. Пропорцията нататък остава
аналогична.
Друг проблем, който също не е за пренебрегване, е че от началото на 2021
г. държавата е намалила с 30% добива на дървесина от началото на 2021
г. На фона на консумацията на суровината в национален мащаб тези
проценти не са никак малко, категорични са производители на пелети.
Според тях това е другата причина за недостига на дървесина и качването
на цената ѝ. Изкупната цена е константа, търсенето е огромно, а
посредникът винаги печели.
Губещите са доста повече от печелещите. Губи клиентът, защото цената на
пелетите се вдига, а качеството им често е съмнително. На загуба е
производителят, защото, за да се снабди с ценната напоследък суровина,
плаща по-висока продажна цена. А най-важното - екологично чистото по
принцип гориво започва да се произвежда с много примеси, които вредят
върху околната среда.
Абсурдното е, че пелетите са единственото гориво за битово отопление,
което не се контролира от държавата. И едва ли някой освен тесните
специалисти би се заинтересувал от този факт, ако преди месец от
Агенцията за метрологичен и технически надзор не бяха съобщили, че
получават все повече сигнали за некачествени пелети.
Жалбите са адресирани до тях вероятно по аналогия, тъй като от агенцията следят за качеството на въглищата и брикетите.
