Държавата и официалните власти не почетоха паметта на жертвите от Кървавата Коледа, когато по заповед на Тито на 6 и 7 януари 1945 г. са избити 1200 българи в Македония. През следващите дни са ликвидирани още 23 000 българи, а над 130 000 други са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия.
Тогава започва масово изтребление на кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла Македония. Те са били наричани "бугараши" и "помагачи на бугарскиот фашистки окупатор". Като претекст е използван току-що гласуван закон за защита на македонската чест. Целта е насилственото сърбизиране на Вардарска Македония.
Най-черни са пътят между Охридското и Преспанското езеро и чукарите на Галичица край с. Тешево. Телата на много от избитите са хвърлени направо в езерата. Във Велес телата са закопани зад черквата "Свети Спас" и край Пуста кула.
От репресиите са засегнати всички градове във Вардарска Македония, като в някои са ликвидирани цели семейства. Най-пострадали са представителите на интелигенцията.
Преди Кървавата Коледа, на 26 декември 1944 година в казармите в Скопие и Щип се разбунтуват няколко хиляди войници и над 100 офицери. Офицерите са примамени в Офицерския клуб, където оръжието им е отнето, арестувани са и след няколко часа са разстреляни 70 от тях. 100 от техните войници са застреляни на площада, а останалите 900 са хвърлени в затвора в крепостта "Калето", където след месец без хляб, вода и завивки почти всички умират от глад и студ.
Кървавата баня над българите е осъществена по лично нареждане на маршал Йосип Броз Тито и Югославската компартия, а списъците на хората, които трябва да бъдат ликвидирани, са съставени от местния комунистически шеф Лазар Колишевски. Целта на акцията е да се заличи българското самосъзнание в Македония.
77 години по-късно парламентът не почете паметта на хилядите убити, а единствените, които се поклониха с цветя и венци пред Паметника на Незнайния воин и организираха помен за жертвите, бяха от вече извънпарламентарната партия ВМРО.
Лидерът на ВМРО изрази възмущението си от намеците за компромиси, които е готова днес да направи българската държава.
"В името на какво да правим компромиси? Не може да има компромиси, когато Македония не иска да промени политиката си на насаждане на омраза. Това ли заслужават всичките избити българи?", попита Каракачанов.
Той разкритикува тезата на премиера Кирил Петков, че трябва да не сме толкова вторачени в историческия въпрос, а да гледаме прагматично на икономическите и инфраструктурни общи връзки и проекти. "Отношенията не са в това да има автобусна и самолетна линии. Тези хора (б.а.- правителството) не знаят какво е национален интерес. Това са момчета, дошли по един проект, да свършат две-три задачки и да забогатеят", заяви пред журналистите Каракачанов. Той не подмина и идеята на Слави Трифонов да пуснем Северна Македония в ЕС срещу отпадане на американските визи за българите.