Планът за възстановяване и устойчивост е внесен в Европейската комисия /ЕК/. Това заяви премиерът Кирил Петков по време на блиц контрол в Народното събрание. Той отговори на въпрос на народния представител Томислав Дончев /ГЕРБ-СДС/.
Петков посочи, че има доста голяма зависимост от доставките на газ от Русия, както и зависимост на енергетиката от атомната електроцентрала "Козлодуй". По отношение на конфликта НАТО - Русия, Петков посочи, че има доста голям риск от потенциални санкции в подаването на газ.
В плана, който ние заварихме, имаше парогазова централа, посочи Петков и уточни, че така зависимостта ще се увеличи още повече от тези доставки. Ние, като едно ново правителство, не може да приемем този тип зависимости и трябваше да преработим част от плана, така че да можем да имаме по-независима енергетика, по-зелена енергия. Всичко това успяхме да го направим в много къс период и се радвам да кажа, че в момента ЕК приветства тези промени и чакаме крайният резултат.
Томислав Дончев посочи, че е хубаво, че има изпратен План за възстановяване и устойчивост на ЕК и настоя по някакъв начин той да бъде направен достъпен и за българските граждани. По думите на Дончев обаче, самото допускане, че някой си е позволил да изпрати нещо в ЕК без да е съгласувано тук, без някой да го е виждал, и то със значителни промени е "безобразие".
Вторият вариант е, посочи депутатът, в ЕК да не е изпращано нищо и в такъв случай не са верни думите на Петков, че документът е изпратен на Брюксел.
България закъснява с одобряването на всички изключително важни финансови инструменти, които да дадат шанс на държавните институции, местните власти, на бизнеса да инвестират в полезни за тях проекти, коментира представителят на ПГ ГЕРБ-СДС. Дончев обясни, че новият програмен период тече от 1 януари м.г - т.е 2021 г. вече е нулева.
Каква част от 2022 г. също ще бъде нулева без плащания от оперативните програми и националния план за възстановяване, попита той. Темата стои, защото анализът показва, че дори и утре да имаме одобрен план и оперативни програми, в най-добрия случай парите ще достигнат до общините, фирмите в средата на следващата година, подчерта депутатът.
Кирил Петков увери, че ще има обществени обсъждания. Петков бе категоричен, че е по-добре да се изчакат още две-три седмици, отколкото да бъдат похарчени милиарди, които можели да променят бъдещето на България по "ужасно грешен начин", за част от политиките, наследени от управлението на ГЕРБ.
По време на блицконтрола в НС Кирил Петков заяви още, че ще говорят с всяка една община относно големите сметки за ток, но държавата няма средства, вземат се тези средства от данъкоплатците и ги преразпределят. Според него, българските общини вече получават част от помощите, които са за небитовите потребители. Тук става дума за допълнителни помощи, каза Петков.
Той подчерта, че трябва да са убедени, че общината не е харчила четири пъти повече средства по обществени поръчки, както това се е случило в София.
"Ще говорим с всяка една община, която има нужда от помощ за плащане на тока. Направихме оперативно заседание на НС и решихме, че ще направим работна група, която да изисква какви средства трябват на общините. Когато видяхме примери като този в София - с различните цени на осветлението, ние се стреснахме дали тези общини наистина имат нужда от допълнителни пари. Държавата няма средства, взимаме ги от данъкоплатците и ги преразпределяме", заяви Кирил Петков.
"Аз не виждам защо общините трябва да се притесняват. Те да дойдат със своите искания и ние едновременно с това ще проверяваме дали публичните средства се харчат прозрачно. Ако всички са си харчили парите по най-прозрачния начин, да дойдат при нас. За наша изненада обаче още няма общини, които да са дошли с конкретни искания. Не знам дали се притесняват от нещо друго, но вратите ни са отворени за тях", каза още Петков.