Проф. Константинов разкри бруталните манипулациите с машинното гласуване на изборите
"Въведеното миналата година скорострелно гласуване само с
машини доведе до основателни съмнения в изборните резултати на вота през
юли и ноември. Те се засилват и заради това, че Централната избирателна
комисия (ЦИК) още не е публикувала данните от проверката на разписките
от машините за тези два избора", това заяви проф. Михаил Константинов.
Според него това означава, че или проверката не е направена, или че е направена, но резултатите не са за публикуване.
Професорът е един от най-върлите противници на машинното гласуване,
следи изборния процес у нас още от началото на т. нар. демократични
промени. 20 години е бил член на ЦИК.
Ето какво още каза той в интервю за "Труд":
- Минаха повече от два месеца от последните избори през
миналата година, професор Константинов. Какви изводи си направихте от
машинното гласуване? Допринесе ли то за по-честни и справедливи избори?
Може ли вече да открием пороците му? Повече ползи или повече вреди на
изборния процес донесе това гласуване, особено като стана задължително?
- Да си припомним фактите. Миналата година имаше три избора за народни
представители. На последните два избора на 11 юли и 14 ноември, в
секциите с повече от 300 избиратели по списък, се гласуваше само с
машини.
Поради това избирателите устойчиво намаляха с по 600 хиляди в сравнение с
изборите от 4 април. Измерихме и най-ниската изборна активност, под
40%, на парламентарни избори в най-новата демократична история на
България. Това е драстична вреда.
Ако говорим за ползите, те са две. При машинното
гласуване няма недействителни гласове и протоколите на СИК се обработват
много по-бързо. Как обаче това компенсира изкуствено предизвикания
отлив на повече от половин милион български избиратели?
Според мен, не го компенсира. Някой твърдят, че машинното гласуване също така намалявало купения вот.
Това е глупост.
Намалява го, само ако откаже от вот някой неграмотен купен избирател,
дето не може да натиска виртуалните клавиши на устройството. Тези
избиратели обаче ги страхува г-н Рашков, та не е нужно да ги страхуваме и
с машините.
- Кому бе изгоден машинният вот?
- На този въпрос може да се отговори само приблизително. Загубиха партиите с по-възрастни и по-слабо грамотни избиратели, а спечелиха партиите с по-млади и по-грамотни избиратели.
Загуби обаче обществото като цяло, защото не може затрудняването на
процеса на гласуване за част от хората да се разглежда като демократична
и прогресивна практика.
- Има ли според вас съмнения за манипулирани избори през юли и
ноември, за да бъде определен „правилният“ краен победител? През юли
трябваха два дни при 98 на сто преброени гласове, за да бъде определен
"Има такъв народ" (ИТН), а през ноември до 15 ч. ГЕРБ водеше със 7-8 на
сто, пет часа по-късно за победител бе обявена коалицията "Придължаваме
промяната" (ПП). „Помогнаха“ ли машините за тези резултати?
- Съмнения за манипулиране на машинния вот има навсякъде, където той се
прилага. На някои изложения, където се демонстрира гласуване с машини,
специално ходят млади хакерчета, за да се забавляват. За между 5 и 10 минути децата хакват всяка машина.
Голям майтап!
Не напразно във високотехнологичните и с демократични традиции държави
не се гласува по този начин. Изключение донякъде представляват САЩ,
където в някои щати се гласува машинно. Но пък именно в САЩ машинното
гласуване е подложено на яростни критики, особено от страна на
републиканците.
Ето къде се гласува с машини: Индия, Бутан, Бразилия и
Венецуела. Е, и в град Брюксел, който засега е в Европа. Читателите са
интелигентни хора, оставям на тях да си направят изводите.
Много сериозен повод за съмнения в честността на машинния вот е драстичното му разминаване с резултатите от екзит-половете. По традиция неточностите при екзит-пола са до 2%. Когато обаче разликите с машинното гласуване наближат 10%, аз лично започвам да изпитвам леко смущение. Че даже и средно.
Ако хората не вярват в изборните резултати, по-добре да не правим
избори. Именно това се случва при машинното гласуване. Дори ако за
машинациите с машините у нас няма доказателства (то и разписките не са
публикувани, че да види човек), остава факт, че доверието в машинния вот е ниско.
Когато могат да избират как да гласуват в секциите с машини и с хартии,
както беше до 4 април миналата година, българските избиратели в
съотношение почти 3 към 1 избираха хартията. За Европа да не говорим,
там машинно гласуване няма. Или никога не е имало, или там, където
имаше, го изхвърлиха. Европейците да не са по-тъпи от нас?
- Може ли да се заподозре сценарий, след като президентът
Румен Радев започна да говори и да настоява за машинно гласуване от
първия си ден на „Дондуков“ 2 и го получи чак когато негови партии
приеха скорострелно тази поправка на Разпети петък миналата година?
- Това е хипотеза, която може да е вярна, а може и да не е. Аз съм
математик, хипотези не правя и на хипотези не вярвам (в математиката
хипотези има, но те са друга бира), а само на теореми. Предполагам, че в
началото някои хора у нас искрено са вярвали, че машинното гласуване ще
подобри качеството на изборния процес. Днес би трябвало тази илюзия да ги е напуснала. Или поне да е напуснала тези от тях, които трезво оценяват фактите.
- Как си обяснявате този инат за машинно гласуване след като в
цяла Европа е отхвърлено? Има ли някакви скрити цели? Станахме ли
държава от третия свят в това отношение?
- Инатът рядко е хубаво нещо, по-често не е. Мисля, че вече имаме повод
да се замислим за ползите и вредите от ината български. Но нека не
говорим само за нашенските глупости. Това, което се случва в Европа и по
света (да вземем само дивотията, наречена „Зелена сделка“ и цената на
енергията, дето я умножиха по 5, че и по 10) не говори добре за народите
и в частност за излъчените от тези народи управленци.
Проблем за Земята не е въглеродният диоксид, защото един средно голям
вулкан изхвърля много повече от този газ, отколкото ние с всичките си
напъни можем да произведем. Проблем на Земята е, че фатално и необратимо замърсихме океаните с пластмаса и унищожихме пчелите.
Опасявам се, че ръката на Създателя вече се е насочила към клавиша Delete.
Разбирам го, експериментът се оказа явно неуспешен. Така впрочем и
глуповатите подмятания на новоизлюпени политици и политички за рестарт
на българската държава ще получат малко изненадваща, но окончателна
развръзка.
- Припомнете с какви мотиви машинното гласуване беше отхвърлено и дори забранено в Германия, Холандия, Ирландия?
- В Германия машинното гласуване беше забранено от Конституционния съд с
мотива, че избирателят не разбира какво се случва с гласа му и не е
убеден, че този глас е правилно отчетен.
В Холандия имаше няколко почти комични случая, при които машините за
гласуване бяха тотално компрометирани. При първия случай един човек си
паркира колата пред секцията и веднага след приключване на изборния ден
публикува в мрежата информация за това как е гласувал първият избирател,
как - вторият и така нататък. Каза още, че може да съобщи и имената на
тези избиратели, но ще се въздържи. Оказа се, че сигналът от сензорните
екрани на машините лесно се прехваща и декодира, т. е. тайна на вота
няма.
При втория случай някакъв кандидат за народен представител прекара целия
изборен ден в една секция с ръка в джоба. След приключване на изборния
ден се оказа, че за този кандидат в секцията са гласували няколкостотин
души. Същевременно в останалите секции гласове за този кандидат не бяха
открити. На другия ден журналисти разпитаха случайни хора от района на
секцията и никой не помнеше да е гласувал за този човек.
Оказа се, че с помощта на джобно устройство човекът е манипулирал
машината и е произвел огромен брой фалшиви гласове за себе си. След тези
и други случки, холандците си изхвърлиха машините. А преди това
гласуваха с машини почти на 100%. В Ирландия пък си купиха чистак нови
машини за гласуване за 54 милиона лири и на другата година ги
изхвърлиха. Че и платиха бая пари за утилизация на устройствата. Защо -
всеки може да прочете в нета.
- Според изследване на Института за развитие на обществената
среда при гласуване с хартиени бюлетини в определени секции ГЕРБ са
първи, БСП-втори, а „Продължаваме промяната“ - трети. А избирателната
активност в секциите с хартиени бюлетини е била доста по-висока от тази с
машинното гласуване. Вашият коментар?
- Факт е, че когато имаше смесено гласуване - с хартии и с машини (до 4
април 2021 г. включително), с машини гласуваха 27% от хората в секциите,
където имаше избор как да се гласува. На последните два парламентарни
избора в секциите само с машини изборната активност беше доста под 40%, а
в секциите само с хартиени бюлетини - над 52%.
Също факт е, че след въвеждането на задължително машинно гласуване броят
на гласувалите спадна с 600 хиляди и бяха поставени рекорди по ниска
изборна активност. Така че дори и да забравим обоснованите съмнения за
манипулации с машинния вот, гласуването само с машини доведе до грубо
показване на конституционното право на глас на българските граждани.
Има и още нещо, много важно и много неприятно.
Централната избирателна комисия още не е публикувала данните от
проверката на разписките от машините както за изборите на 11 юли, така и
за тези на 14 ноември. Искам да попитам почитаемите колеги от ЦИК,
смятат ли да изпълнят разпоредбите на Изборния кодекс и собствените си
решения?
Когато Конституционният съд миналата година обяви, че машинното
гласуване не е противоконституционно (с решение 7 на 5 гласа, т. е. с
минималното възможно мнозинство), той се мотивира с това, че за разлика
от Германия, у нас има възможност да се контролира машинния вот чрез
проверка на разписките. Е, именно резултатите от тази проверка ЦИК за
цели два избора още не е публикувала. Това означава, че или проверката
не е направена, или че е направена, но резултатите не са за публикуване.
Ние сме интересни хора. Когато стане въпрос за почти
всичко, гледаме на Запад, казваме как е там и как е тук и защо у нас
нещата не вървят. Когато обаче им казвам на същите тези хора, че в
Европа машинно гласуване изобщо няма (или, по-точно, има го в под 1% от
секциите), те ме гледат, мигат и казват „Ама у нас има много
недействителни гласове“.
Което е вярно само при изборите за общински съветници, докато при всички
останали избори (парламентарни, европейски, президентски и кметски)
делът на недействителните гласове у нас е в нормата. При машинното
гласуване недействителни гласове няма, но има много не случили се
гласове - онези 600 хиляди гласа, които на два пъти липсват в изборните
секции поради страх главно от машините и отчасти от г-н Рашков.
Чуват се мнения, че това били главно цигански гласове, или гласове за
БСП, и нищо страшно, следователно, нямало. Докато все още сме в
парадигмата на всеобщото и равно изборно право, подобни мнения звучат
дискриминационно, дори когато са изказани от умни и красиви анализатори.
- Време ли е да се иска ревизия на Изборния кодекс? Гласуването да бъде и с машини и с хартиени бюлетини?
- Да, време е Изборният кодекс да се променя, даже се
чудя защо депутатите се туткат. Иначе в 45-тото и 46-тото Народни
събрания най им беше любимо да човъркат Кодекса. И даже имат едно
забележително постижение, чрез шашма дадоха на ГЕРБ един член по-малко в ЦИК (4 члена вместо 5). Не че имаше някакво фундаментално значение, но беше майсторска манипулация, признавам го на експертите на промяната.
А иначе може да се констатира, че даже и на началниците в БСП им увряха
главите, което не е лесна работа, и те разбраха, че чисто машинното
гласуване е крах на българската изборна система и на тях в частност.
Защото самата БСП загуби поне 150 хиляди гласа заради машините.
- От къде може да дойде идея за отмяна на машинното
гласуване, или поне да се премине към смесена система? Кои партии са
заинтересовани от това?
- Факт е, че на последните избори на 14.11.2021 до края на изборния ден
екзит-половете даваха победа на ГЕРБ-СДС, а изведнъж се оказа, че нещото
ПП печели изборите. Дали това се дължи на срам от направения избор на
анкетираните, или на манипулация с машините, не знам.
На кметските избори през 2019 г. в София екзит-половете даваха над 10%
преднина на г-жа Фандъкова пред г-жа Манолова, а накрая се оказа, че
преднината е само 5%. Тогава имаше срам у десните умни и красиви
избиратели, които фактически бяха гласували за г-жа Манолова, но се
срамуваха да признаят това даже пред себе си и лъжеха в анкетите като
възрастни индобългари, че са гласували за г-жа Фандъкова. А иначе
инициатива за връщане към изборната технология, действала до м. април
2021 г., може да дойде от БСП, ГЕРБ-СДС и ДПС. Те са опитни партии,
каквото и да мислим друго за тях. Това ще бъде и частично връщане към
разума.
Кой е той?
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. Завършва
математика в Пловдивски университет. През 1986 г. става доктор по
математика в Института по математика и механика към Българската академия
на науките. Член е на Централната избирателна комисия от 1991 до 2011
г., а от 2003 до 2009 г. е и неин заместник-председател.
В периода 2012 - 2013 г. е член и председател на Съвета на директорите
на Информационно обслужване АД. От януари 2015 до април 2021 г. е
председател на съвета, а впоследствие отново е негов член. Автор е на
близо 600 научни труда, включително десетки книги.
