От днес - седем седмици преди Възкресение Христово - Великден, след Сирни заговезни, започва Великият или Великденският пост. Той е най-строг и най-продължителен от постните периоди в Православната църква. Започва седем седмици преди Великден.
Нарича се Четиридесетница, защото продължава 40 дни, но с него се
съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се припомнят
последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите
страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстната седмица
или Седмицата на страданията.
Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа
(Мат. 4:2), за да могат през време християните да се покаят и очистят
душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за
посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово.
През тази година Възкресение Христово, Великден, е на 24 април.
Постът не е просто диета - въздържанието от определени храни, най-вече на тези от животински произход, не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.
Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се разрешава риба, е на Благовещение - 25 март.
Строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки.
През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.