Унгарският премиер Виктор Орбан отхвърли емоционалната молба на украинския президент Володимир Зеленски за снабдяване на Украйна с оръжия и подкрепа на санкциите срещу руския енергиен сектор, предаде Асошиейтед прес.
Във видео, разпространено днес в социалните мрежи, Орбан казва, че исканията на Зеленски "противоречат на интересите на Унгария" и обяснява, че налагането на санкции на руския енергиен сектор ще доведе до "забавяне на унгарската икономика, а след това и до бързото ѝ спиране."
Унгарската реакция е в отговор на вчерашната реч на Зеленски пред европейските лидери, в която украинският лидер в един момент се обърна директно към Орбан, смятан за най-близкия приятел на Владимир Путин в Европейския съюз. "Чуй ме, Виктор, знаеш ли какво се случва в Мариупол?", попита Зеленски и продължи: "Трябва да вземеш решение на коя страна си."
Унгария е единствената страна от ЕС, граничеща с Украйна, която не пожела да снабдява Киев с оръжия и отказа през територията ѝ да се транспортира оръжие за Украйна.
Орбан каза също, че 85 процента от газа и повече от 60 процента от нефта идват в Унгария от Русия и че блокирането на руския енергиен износ ще принуди унгарските граждани да "плащат за войната".
Междувременно Русия заяви днес, че е унищожила с крилати ракети най-големия склад за гориво на украинската армия близо до Киев, предаде Франс прес.
Снощи "високоточни ракети "Калибър" бяха изстреляни към база за съхранение на гориво близо до село Калиновка, близо до Киев", каза говорителят на руското министерство на отбраната Игор Конашенков.
"Най-големият от складовете, останали на украинските въоръжени сили, използван за снабдяване с гориво на частите в централната част на страната, е унищожен", добави той.
По думите му руските сили са унищожили от вчера няколко украински оръжейни системи, включително три системи за противовъздушна отбрана и четири дрона.
Тези твърдения не могат да бъдат потвърдени от независим източник, отбелязва Франс прес.
Руски сили са изстреляли две ракети късно снощи и по украинско военно подразделение в покрайнините на Днипро (бившия град Днепропетровск) - четвъртия по големина украински град, предаде Асошиейтед прес, позовавайки се на местните служби за извънредни ситуации.
При атаката са били разрушени сгради и са избухнали два пожара. И днес спасителите продължават да търсят оцелели сред отломките, съобщи губернаторът на региона Валентин Резниченко, цитиран от Ройтерс.
Днипро се намира западно от регионите по руската границата, контролирани от 2014 г. от подкрепяните от Русия сепаратисти, отбелязва АП.
На този фон около 20 000 души послушаха призивите на градските власти да напуснат Бориспол, каза по националната телевизия кметът на украинския град Володимир Борисенко, цитиран от Ройтерс. До града има международно летище, което е само на 30 километра от Киев.
Кметът призова и останалите жители да напуснат града, за да не се затрудняват усилията на украинската армия да отблъсне руските части в района.
"Както показва практиката в градовете, където сега се водят боеве, колкото по-малко хора има в града, толкова по-облекчена ще е работата на въоръжените сили", отбеляза Борисенко, цитиран от агенция Укринформ.
Киев пък обвини Москва, че насилствено извежда в Русия стотици хиляди мирни граждани от разрушените украински градове, за да принуди Киев да се предаде, предаде Асошиейтед прес.
Според омбудсмана на Украйна Людмила Денисова 402 000 души, в това число 84 000 деца, са били отведени против волята им в Русия, където има опасност някои от тях да бъдат използвани като "заложници" за упражняване на натиск върху властите в Киев да се предадат.
Украинското външно министерство съобщи, че 6000 души от принудително прехвърлените в Русия са от опустошения пристанищен град Мариупол, а на още 15 000 души от участъка под руски контрол в града са били иззети документите за самоличност.
Кремъл съобщи сходни цифри за броя на изведените, но твърди, че тези хора сами са поискали да отидат в Русия.
Контролираните от бунтовници райони в Източна Украйна, са преобладаващо рускоезични и много хора там подкрепят тесните връзки с Москва, припомня АП.
Украинските власти съобщиха и че 300 души са загинали при Руския удар по театъра в Мариупол на 16 март, използван като бомбоубежище, предаде Асошиейтед прес.
Днешната публикация в канала на властите в "Телеграм" посочи, че според очевидци жертвите са били "около 300". От съобщението не става ясно дали са почистването на развалините е приключило.
Малко след взрива украинският омбудсман Людмила Денисова, каза, че в сградата е имало повече от 1300 души, които са използвали сградата, за да се скрият от бомбите. Руското външно министерство определи като лъжа твърдението на украинските власти, че руските военновъздушни сили са бомбардирали театъра в Мариупол, и заяви, че истината ще излезе наяве.
Руското министерство на отбраната обвини украинския националистически батальон "Азов", че е взривил сградата, след като е държал заложници там и е използвал горните етажи, за да обстрелва руските сили. Много видеа на свидетели обаче, доказват, че точно руснаците са взривили театъра.