Петър Марчев*/faktor.bg
Коварната руска инвазия в
Украйна е пределно ясна, за непредубедения наблюдател. Нещата са видими
- черно срещу бяло: Русия е агресор, украинският народ е жертва. За
жалост, оказва се, че активната хибридна пропаганда на Кремъл е
проникнала в много умове и е родила
уродливи чудовища в собствения ни двор – в България
След
началото на кървавата война се оказа, че страшно много българи
подкрепят не жертвата, а насилника. И, докато за комунисти и социалисти
това си е в реда на нещата – при тях става дума за наследствена
обремененост – изненадващо в хора на путинофилите се оказаха и
преобладаващо мнозинство от църковните православни българи.
Българското русофилство
Темата е голяма и недостатъчно изследвана, фактологията е изобилна и достойна за не една или две докторантури и прочие хабилитационни трудове. Терминът „рубладжии“ възниква още по времето на Стамболов и обяснява само едната разновидност на русофилството – платената. Един от най-проникновените изследователи и психолози на тази българска склонност е митрополит Методий Кусев.
„България е болна. Тя страда от
недъга на сляпото русофилство. Погромът над нас от 1913 се дължи на тоя
недъг“ – категоричен е дядо Методий след първата национална катастрофа. А
той не е случаен човек. В своето личностно развитие бъдещият владика
еволюира от пламенен русофил до трезвомислещ човек, станал свидетел на
системната антибългарска политика на Руската империя.
Дали
днешната Руска федерация е променила по някакъв начин политиката си
спрямо нас? Отговорете си сами – българските национални интереси в
Северна Македония понастоящем са саботирани от местната сърбоманска
управляваща върхушка, която черпи своите сили от Белград, но и от
Москва. Искате доказателства? Припомнете си най-прясното – руският
документален филм „Една вяра, един език“, създаден с подкрепата на
руското посолство в Скопие. Авторите на филма с лека ръка заличиха
България от картата на славянската култура и писменост. И нарекоха
Македония „родина на кирилицата“. През 2017 и самият Владимир
Владимирович се изказа по въпроса, като изчетка тогавашния македонски
президент Георги Иванов с твърдението, че „кирилицата е дошла у нас от
македонската земя“.
Но да се върнем към темата за българското русофилство. Може би най-искрените русофили са родните православни. Православието, безспорно е нещо ценно, нещо свещено. Проблемът се появява, когато покрай общата ни православна вяра, въцърковеният българин заобича безпрекословно и всичко руско. В това число и путинизма. А горчивият парадокс е, че политиката на Кремъл по време на 22-годишното управление на Путин е антипод не само на Православието, но и на основните юдео-християнски нравствени постулати, върху които е стъпила нашата цивилизация. Да започнем от „Не убивай“. И да си припомним убийствата на Литвиненко, на Борис Немцов, на Анна Политковская. На опитите за отравяне на Скрипал, на Навални, на Гебрев…
„Не кради!“ А присвояването на Приднестровието от Молдова, на Южна Осетия и Абхазия от Грузия, на Крим и Донбас от Украйна? Сегашният апетит да се „отхапе“ цяла Източна Украйна?!
Няма да говорим за „Обикни ближния като себе си“. А също и за „А вие обичайте и враговете си“ – защото това го умеят само единици от най-съвършените християни.
За безпристрастния наблюдател е очевидно, че
между путинизма и Православието няма нищо общо
И
няма как да има, тъй като реалполитиката на Кремъл е базирана върху
Евразийската доктрина на актуалния гуру на кремълската върхушка –
Александър Дугин, сектант старообрядец. Той пък е последовател на един
от първите нацистки идеолози Карл Хаусхофер. Така че, ако откривате
някои аналогии между действията на Хитлер през 30-те години на ХХ век и
действията на путинова Русия сега, това не е случайно.
Нека хванем бика за рогата!
„Простият консерватизъм, аз го наричам православизъм, това е когато Православието става идеология, която защитаваме, за да не бъде нарушена. Идеология, забележете, а не православие“, казва преди десетина години сръбският митрополит Порфирий в доклад, посветен на православния фундаментализъм. Тъжната ирония е, че сега дядо Порфирий вече е патриарх на Сръбската православна църква. Която от дълго време е основен инструмент на сръбския шовинизъм, чиято крайна цел е създаването на Велика Сърбия…
Същият е проблемът и при Руската православна църква.
„Сегашното управление в Кремъл много набляга на Православието, като обединяващ народа фактор. Но Руската православна църква е под пряко подчинение на политическите фигури в Москва.“ Твърди историкът проф. Христо Матанов, който бе начело на Дирекцията по вероизповеданията през 90-те години.
След като констатирахме, че „православизмът“ е диагноза, нека си зададем основателния въпрос: Да очакваме ли пандемично разпространение на това заболяване?
В края на 30-те години на ХIХ век, в своите книги
руснакът Михаил Погодин развива тезите за превъзходството на славяните
над „западняците“. Постепенно руските императори прегръщат идеите на
Панславизма. Какво по-хубаво – всички славянски народи и земи под
скиптъра на руския самодържец! Днес на практика кремълските тинк-танкове
са заменили панславизма с панправославизъм. Следвайки повеленията на
известните в миналото руски панслависти като Аксаков, Хомяков и
Киреевски, които противопоставят православния свят на „болната Европа“.
Не че днес Западът със своята джендър-налудничавост, с псевдо-зелените
си мании и с културния си марксизъм може да бъде образец за подражание.
Но ако Русия беше държава, която функционира в унисон с православните
християнски ценности, тя отдавна би се превърнала в „пътеводна звезда“
за цялото човечество. Напротив, като страна на победилия путинизъм днес
тя олицетворява всички отблъскващи черти на една тоталитарна държава:
преследване на опозицията и инакомислещите, политически убийства,
престъпно усвояване на държавен ресурс от управляващата клика, липса на
свобода на словото, агресивна милитаристична външна политика, която бе
„увенчана“ от тази безумна братоубийствена война… И ако случайно на
някого му хрумне да проведе конкурс за рекламно лице на Православието,
Владимир Владимирович няма да има никаква конкуренция в категорията
„Анти-рекламно лице“
Просто
всяко въображение е безсилно да си представи друг човек, който да е
нанесъл повече щети на Православието, което с основание има
историческите претенции да е единственият правоприемник на древната
апостолска църква – Църквата на Любовта. Защото, в сравнение с Путин и
най-свирепите главатари на Ислямска държава и Ал Кайда изглеждат като
достолепни, хрисими източни мъдреци… Които режат крайници и глави от
немай-къде - не защото го искат, а защото така ги задължава шериатът…
Вирусът на панправославизма
За
него няма съмнение, че е изобретен в менталните лаборатории на Кремъл. А
разпространението му е част от необявената хибридна война на Москва. 16
%. - толкова са българите, станали жертва на тази пропагандна пандемия.
А фабриките за тролове продължават да пръскат успешно заразата из
социалните мрежи: „Много голямо е разделението сред българите по въпроса
за съперничеството между САЩ и Русия. Искам да се обърна към всички
онези, които стискат палци на Запада да надвие над Русия и да им кажа,
че не знаят какво всъщност искат. Единственият гарант за мира по
източноправославните земи се явява руската ядрена мощ и христолюбивото
руско войнство. И ако Москва падне, както видимо доста българи желаят,
то тогава Западът ще се разправи и с нас за нула време. Затова всеки
един, който е против православна Русия и е на страната на Запада - е
противник и на Православието (без дори да го осъзнава), поради своето
непросветление.“ Ето, така разсъждават една част от българските
православни.
За щастие, чуват се и други православни мнения: „И аз съм русофил, руски възпитаник на два университета. Харесвам тази огромна и богата страна, този безмерно добър и гостоприемен народ. Но усещам, че нещо не е наред в политиката и на самата Русия.“
Хубавото в цялата тази ужасна ситуация е, че все пак в православния свят има и трезвомислещи християни, които са способни да повдигнат благовидната маска пред лицето на Злото. Богословската академия в гръцкия град Волос разпространи декларация, в която осъжда като църковно лъжеучение идеологията, възприета преди 20 години като външнополитическа доктрина в Русия и активно прокламирана от Московската патриаршия.
„Подкрепата на много членове на епископата на Московската патриаршия за войната на президента Владимир Путин срещу Украйна има своите корени в една форма на православен етноцентричен религиозен фундаментализъм с тоталитарен характер, наречен „руски свят“ или „русский мир“. Става дума за лъжеучение, което привлича мнозина в Православната църква, но също и от крайната десница и някои римокатолически и протестантски фундаменталисти.“ Това заявяват гръцките богослови.
А всеки православен може и прави своя избор. В зависимост от това, дали все още е „раб Христов“, или неусетно се е превърнал в роб на лъжите, синтезирани в московските пропагандни лаборатории…
* Петър Марчев живее в Града на розите и автоматите. Крие в един гардероб инженерска диплома, членска книжка от ДКМС и шофьорска книжка с изтекъл срок. Автор е на над десет книги, отличавани с национални и международни награди. В превъплъщението си на вестникар, Петър Марчев печели Голямата награда за разследваща журналистика „Джеймс Баучър 2010“ на Ирландското посолство. Издател е на независимия новинарски портал „Гласът на България“.Специализирал е кинорежисура в НАТФИЗ при проф. Светослав Овчаров. Автор е на 6 късометражни филмови проекта, най-известен от които е „Незабрава“, посветен на последния сталинов Гладомор над бесарабските българи през 1947 година. Работи по първия си пълнометражен игрален филм „Апокалипсис до поискване“, чийто сценарий е базиран на журналистическото разследване за криминалните обгазявания на Старозагорски регион.