Христо Слави Рачев
В Украйна всеки ден се пишат хиляди дълбоко разтърсващи сценарии. Ще останат непрочетени, а съдбите на страдалците, ще потънат в паметта, ще отворят столетни рани и бъдещи предразсъдъци. Гледаме многосериен horror филм /на ужасите/ наречен Украйна. Прожектират ни кадри от края на мирната епоха; следващите серии за неизвестното бъдеще ще продължат да се записват с телефони и ужасени разширени зеници. Сблъсъкът в Украйна се хронифицира, това означава продължително лечение, старите илачи не помагат. Отбранителният съюз НАТО, чието мото още е: "нито един наш войник няма да участва във войната" е демонстрация, че съюза действително е в 21 век.
От тази дистанция на времето, бързо отгатваме, че имаме ретроспекция, любим похват на сериалите - как някакви варвари от миналия век унищожават една красива и свободолюбива нация. Уж наблюдаваме миналото. Тук има нещо перверзно, което буди гняв, сърбаме чай от хола и наблюдаваме как се рушат села, сгради, прелитат ракети, от спалните излизат огнени езици озвучени със сирени. Прилича на видеоигра, но не е. Като сме отбранителен съюз, редно е да отбраняваме суверенна Украйна. Ако ядрена сила реши да запали световен пожар, цитирането на членове, клаузи, плюс пасивно воайорство - няма как да предотврати това.
Пред микрофона Столтенберг се обръща наляво, движи ръце, сякаш язди кон, после се върти надясно пак същото движение. Дали пък в НАТО баловете, коктейлите, лукса и позите пред микрофоните не доминират над усърдието по полигоните. Докато се упражнявахме в публично говорене - отнесоха Крим, а в момента Украйна губи излаз на Азовско и Черно море. Агресорът е придобил чувство за сполука. Точно затова в Украйна нахлуват комисарско-разгащени руски, чеченски, сирийски военни групи. Следователно в името на мира, може да бъдем унищожени, бавно или светкавично - до крак. Въобще имаме ли тридесет минутна готовност за ответен ядрен залп.
Въпрос с най-висока трудност в човешката история. Ръководството на Европейската възпираща сила не успя да възпре нито една от агресиите на Русия. Чак сега забеляза яхтите им с размера на круизни кораби. Наистина ли мислят, че Путин, Лавров и Шойгу ще се запеят “O Sole Mio”, както великолепното трио на тенорите.
Войната е огнедишащ звяр, който ражда чудовища. Съветската армия в Берлин (около 450 000) в първите три месеца на окупацията изнасили над 110 000 жени и момичета. Днес Русия блъфира, в ръцете си няма нищо, освен дрънчаща ламарина, танкови и душевни вериги на дълбоко стресиран и впиянчен народ.
Путин отдавна проигра правото да се възмущава от постъпките на други президенти и супер сили. Заложил е на война, на червено - падна се черно. Много добра новина е, че икономическите санкции, вместо ракети, пердашат здраво Русия с нарастващи главоломни последствия. И много лоша за руския народ. Тъй изолиран и обсаден ще си спомни за Ленинградската обсада. Предстои глиненият колос Русия да се разпадне и се разлети на губернии, области и масови гробища. Ще спихнат и коремите на православието. Но отломките могат да убиват. Никой не знае какво ще последва. В България се води микро война между лилипути. Война между Европа, руските човечета и пропагандните им тайни служби.
Лъсна и сардоничната усмивка на “черепа” от Дубай. Лилипутите вече вдигнаха юмручета и развяха знамена в президентството. Търчат по светините на България и тренират със снежни топки, хвърляне на коктейли Молотов. Пазят и омотават с тънки нишки руските паметници. Като гледам Украйна мисля, с какво нашия народ е заслужил толкова добра участ. Последни сме в Европа, заради комунисти и социалисти, които сто и петдесет години не спряха да саботират и стискат спирачката на България.
Периодично задействаха и аварийната спирачка. Тръгвахме от нулата и въпреки тях сме нахранени и облечени. Тези двадесетина процента умствено предизвикана комунизирана паплач, непременно ще донесе още беди и страдания, както на себе си, така и на останалите българи. Не премълчавайте тактично, когато русофилят и русофъфлят наоколо лилипутите, притиснете ги, нека разберат тези мъници, че шетнята им е антибългарска. И тук ще става все по-трудно за тях.