Към аргументите на д-р Янев трябва да се прибави още един - мисля, най-значимият аргумент: разделението на българското общество и поляризирането на позициите на двете основни групи в него. От едната страна са хората, които заедно с цяла Европа съчувстват на украинския народ - жертва на кремълската агресия и осъждат маниакалния имперски нацизъм на путиновия режим. От другата - наследниците на БКП, ирационалната русофилия, платената пета колона на Москва и българските фашизоидни групички и партии, които защитават и оправдават - пряко или йезуитски притворно - престъпленията на Кремъл в Украйна.
България не съумя да постигне своето обществено помирение след почти цял век граждански конфликт, започнал след войните през 20-те години и продължаващ, макар и слава Богу в пропагандни войни, и до ден днешен. Пристрастен съм и не смятам да го крия. Българският комунизъм винаги е бил и си остава основен виновник за тази гражданска война, която унищожава настоящето и бъдещето на България. Тази вина се състои не толкова в комунистическия радикализъм - всички комунисти по света са радикални сектанти с престъпно поведение на власт.
Основен проблем при българския комунизъм е неговото вдъхновено слугинство на чужда сила и чужд великодържавен интерес - този на Русия и Кремъл.
Обслужването на имперските интереси на Москва започва от самия генотип на българския комунизъм - партия, създадена като секция на Комунистическия интернационал и винаги поставяла интересите на имперския господар по високо от националните интереси на собствената си страна.
Това е причината - и отговора на въпроса защо след краха на комунизма бившите комунистически партии и производните им политически елити в повечето източноевропейски страни успяха да се трансформират в национални леви политически движения - в Полша, в Унгария, в Румъния, докато БКП само смени името си, но нейната членска маса и нейният елит запазиха "святия принцип" на слугинажа към Москва.
Затова днес - 32 години след рухването на източноевроипейската империя на Москва - България продължава самотно да стърчи като единствената оцеляла във времето покорна колония на великодържавния империализъм. В енергетиката ни господства руски монопол.
Олигархията ни е част от руската олигархия - както и организираната престъпност, допълзяла до върховете на държавата. Наследниците на КГБ - от руски и от български произход - се чувстват на върха на България "у дома си". Българската пета колона на Москва хазяйничи спокойно в българските медии и води успешно - почти с монопол - хибридната война на Кремъл срещу цивилизования свят на българска територия.
България плаща тежък колониален данък на продължаващото великодържавно господство над България.
В този контекст не буди съмнение, нито учудване робската позиция на страх и подчинение на значими части от българския политически елит по повод поведението на българската държава спрямо агресията на Путин в Украйна. Нито патрон или един "калашник" няма да заминат за Украйна прекосявайки мощната стена на доброволния слугинаж на Позитано пред Москва. И как да заминат? Нали ако БСП се съгласи на доставката, нейни "сестрински" партии в лицето на "Възраждане", Янев § Со., Радев § Со, веднага ще се възползват от "отстъплението" за да преразпределят гласовете на Позитано и да се самоизтъкнат като по-верна прислуга на Кремъл.
Един век след своето начало, българският граждански конфликт придобива нови и опасни измерения. Живеем в свят на бърза промяна, създаваща нови и възраждаща стари дилеми пред обществата на Европа и света. Украйна се бори на живот и смърт с руската агресия, защитавайки не само себе си, а Европа, цивилизацията и човечността. Ние нямаме сетиво за тази морална дилема, за която умират светли хора на няколкостотин километра от нас. Ние оставаме в епохата на робско безвремие, в което ни потопи сталинистката окупация след 1944 г., чийто екзекутор бе колониалната администрация на Москва в България - БКП. Ако не се събудим - горко ни!