Христо Слави Рачев
За двадесет години в София
съм се мяркал три пъти по неотложни причини. Скъсах всички връзки с кв.
Лозенец, ул. Вишнева, гората, силуета на Витоша и малцината приятели. Но
тези дни се смесих с хора и закрачих по жълтите павета в защита на
Украйна. Всяко лято в Созопол се припознавам в познати софийски лица,
сега срещнах оригиналите. Мернах Иво Инджев обкръжен от приятели и
няколко кученца, Ибришимов пресече ул. Шипка, Бойко Ноев слушаше
внимателно огрян от слънцето. Георги Господинов прибавяше към таланта си
и порция гражданска ангажираност. Там беше деликатната и умна писателка
Теодора Димова. Европейски митинг на малцинство от достойни граждани.
Иначе провинциална България е почти превзета, благодарение
на комунистическите фамилии, ченгетата, пръснати като парчета от
касетъчна бомба из безвъзвратно оглупелия народ. От такава магистрална
дупка няма излизане без катастрофа. България едва пълни един стадион
граждани, които проумяват, че Украйна е подло нападната от Русия,
гледаме и постепенно свикваме, как обезумял звяр разкъсва хора, хвърчат
крайници, по улиците се търкалят трупове, плачат жени, наоколо пожарища и
почернели скелети на сгради.
Годзилата крачи, пръска огън и
изпепелява културата и душевността на един интелигентен и злощастен
народ. Но става и друго, което руският народ не разбира. Империята им
загива, защото не успя да се демократизира. Остана крепостна и видиотена
по Достоевски. Впиянчена, криминална и зла, халюцинираща величие,
гарнирана с повсеместна лъжа по Бабел и Платонов. Този народ и държавно
устройство не може да съществува без лъжа. Лъже се буквално за всичко.
Лъжат или мълчат. Лъжите отлагат временно измамата и изобличението.
Русия причини много злини на света, но този път се е заела със себе си.
Всяка изстреляна ракета и снаряд правят завой и се връщат като бумеранг
върху главите им. Така само лудите не щадят себе си.
През това време, под силното и влияние, без война, ние затъваме в собствените си боклуци, живеем в одържавен катун, където клановете се мразят смъртоносно. Хвърляме отпадъци от етажите на властта и не можем да изчистим провисналите макарони от лицата си, виждаме спагетите по другите, но не се сещаме да плиснем шепа вода на очите си. Да неутрализираме мегафоните на руската пропаганда. В перспектива това означава, че вече сме готови да бъдем прегазени и превзети.
Сами
се превземаме. Загубихме защитни сили и разумен имунен отговор, как да
разпознаваме истинските приятели и смъртните врагове. Автоимунно
умствено заболяване. Единственият начин да отвратиш света, да унищожиш
икономиката си, да обречеш на недоимък и прогониш интелигенцията и
спечелиш десетилетна омраза на украинския народ, това упорито и
саморазрушително, като пиян казак в алкохолен делир, извършва Русия
днес. Ще завърши в изтрезвителното под ледените струи на демократичния
свят.
За какво им е на руснаците военна база в Сърбия. Като прелитат над България, какво мъкнат и складират там. Ако историята се повтаря, значи планират нападение в гръб. Докато Радев - българският Лукашенка и неговата съпруга, с панталони модел водолаз, харчат български пари в безсмислен воаяж в Португалия, постепенно ставаме Беларус. Няма какво да се залъгваме с бодряшки подвиквания. С това вице, което кърши бутове из Битоля, с онази психиатърка, която изкряка: “Георги Димитров е национален герой”, вместо да лекува луди, разболява лишените от критично мислене. С този президент, това БСП, разперените уши на Волгин и словесната диария на Копейкините агитки от футболни шилета, с всички тези дрисльовци се хлъзгаме към скалите. В природата нищо не се губи, тъй че там ще се настаним като седимент на дъното.
Цял народ превърнат в скрап
В Украйна се води мръсна война от мръсни хора. Виж как лъжата деформира лицето, лицеизказа на Лавров. Оживял шарж на Пикасо. Провиснала мандибула, която ежедневно злоупотребява с истината. Медведев, стресиран мъник, който брани заграбеното, Путин от същата група, малоценник, върти нагана в лицата ни, с фанатичен поглед предизвиква света да играе на руска ядрена рулетка. И тази галерия от образи изтикана из недрата на руската душевност има ревностни почитатели в България! Болгарию умом не понять.
P.S. Става малко неловко, всеки опитал творческа професия изпада в смут да повтаря и доказва очевидни неща. Но си струва да се наблюдава оста Русия, военната база в Сърбия, Македония и къде са забучени червените флагчета на генералските планшети. Тези бръмчащи стършели над българския кошер.