След днешния ден на унизително малодушие, демонстрирано от ключови представители на българската държава в срещите им с украинския външен министър Д. Кулеба, изискването Народното събрание да приеме решение за изпращане на оръжие на Украйна и да задължи правителството да го изпълни, става задължително условие за това, всеки един от нас, българските граждани да може да се себеуважава.
Непоносима е гледката на български политици, гънещи се като мокри върви в обяснения защо ние не можем да изпратим военно-техническа помощ на Украйна. Корнелия Нинова бе поне честна в своя открит цинизъм: Ние не пращаме оръжие, за да не удължаваме войната, каза тя. Ерго - ние се борим за това кремълските бандити час по-скоро да пречупят гръбнака на Украйна и да я поробят. Колегите на Корнелия от други партии и институции бяха по витиевати...
Противно е да гледаш как човек, поставен случайно на висок държавен пост, се опитва да демагогства по тематика, която за съжаление не разбира. Българският парламент може да постигне нормално мнозинство зад решението да се помогне с оръжие на Украйна, ако политическите партии на европейски и атлантически позиции преодолеят две текущи препятствия.
Първо, да се абстрахират от това кой е в управляващото мнозинство и кой е в опозиция. Помощта за Украйна е проблем от общ български национален интерес, който не може да остави безразлични национално отговорните политици от която и да е партия. Против едно такова решение могат да бъдат само принадлежащите към клиентелата на Москва.
Второ, да преодолеят своя страх и малодушие, че руски лобисти - от типа на тези на Позитано - щели да напуснат правителството, ако то прекрачи "червената им линия" - не на изпращането на оръжие за Украйна. Бъдете спокойни - изпратете оръжие, умийте лицето на България пред Европа и пред света. След това искам заедно да гледаме как Корнелия и партията й напускат правителството и мнозинството. Напускат го и окончателно преминават - не, не в опозиция, а в небитие. Няма да се случи, бъдете спокойни. Рекет даден - рекет приет!
Един
от аргументите на хората, които настояват да помогнем на Украйна с
оръжие е следният: "Днес жертвата на Кремъл е Украйна, но утре, недай
Боже, може да бъде Балтика, може да бъде Молдова, може да бъде
България..." Скъпи мои сънародници, недай Боже да бъде България.
Проблемът не е само в това, че сме много зле подготвени да се защитим -
като национална психика, армия и въоръжение. Основният проблем е в това,
че радевци, яневци, "позитанци" и "възрожденци" нямат и намерение да се
съпротивляват. Те ще наизлязат по площади и кьошета с хляб и сол, с
козунаци и гайди да посрещнат отново своите "освободители" - путиновите
орди. Трябва да се вземем в ръце - няма по-голям риск за обществото ни,
за държавата ни, за близките ни, за нас самите от този да бъдем
управлявани от гореизброената кремълска прислуга и себеподобните ѝ... В
днешното ни състояние не е необходимо да бъдем нападани - ние така и
така сме им в ръцете.
"Русофилството
е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси;
политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към
предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки
безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят
от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската
завоевателна политика на Балканите".
Димитър Благоев в книгата "Принос към историята на социализма", 1906 г.