Извадиха метални сачми от носа на момченце, престояли там 2 години

  

Две метални сачми, част от занимателна игра, бяха извадени от носа на 9-годишно дете в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, съобщиха от лечебното заведение. Родителите подозират, че те са престояли там около 2 години.

За семейството на Мая Лилова от София кошмарът започва преди няколко дни, когато момченцето им се оплаква от болка в зъба.

По настояване на зъболекаря е направена панорамна снимка, на която се виждат 2 малки кръгли топчета над горната устна. Майката веднага изпраща снимката на свой приятел УНГ специалист, който казва, че вероятно става въпрос за чужди тела и насочва родителите към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

Там лекарите потвърждават опасенията на своя колега. Детето веднага е прието в Детското УНГ отделение, за пълна упойка и операция, с която да бъдат премахнати сачмите. Преди да прибягнат до интервенцията, началникът на отделението, доц. Цоло Цолов, предлага на родителите да опитат по-щадящ метод: изваждане на металните топчета със специален магнит. За щастие опитът се оказва успешен и сачмите излизат една след друга – първо от едната ноздра, след това от другата. Спестена е операцията и продължителното възстановяване на момченцето.

„Още като пътувахме към ИСУЛ се сетих, че преди около 2 години мъжът ми беше купил на големия ни син игра с малки метални топчета, от които могат да се направят различни фигурки. Изхвърлих я преди известно време, защото един ден видях и малкия син, който по това време беше бебе, да си играе с тях и реших, че това е опасно. Когато е напъхал сачмите в носа си, големият трябва да е бил на 7-8 г., далеч не малко дете, но явно никога няма гаранция“, спомня си Мая Лилова. Младата жена не крие благодарността си към лекарите в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, които за втори път тази година са в ролята на спасители на децата ѝ (през зимата мъничкият син е бил приет в Клиниката по детска онкохематология с тромбоцитопения).

За доц. Цоло Цолов опасната случка в семейството на Мая не е нещо ново. „Погледнахме в носа на детенцето и тъй като сме имали и други подобни случаи, прецених, че можем да пробваме с магнит. Това щеше да спести пълната упойка, която все пак е натоварване за организма на момченцето, както и травмата от операцията. Радвам се, че успяхме“, спомня си той.