11-годишният Ярослав носи торбичка с храна от близкия до болницата в Лвов магазин. Момчето бърза да се върне в болничната стая, където го чакат майка му Наталия и близначката му Яна. И двете вече разчитат на него, защото придвижването им е почти невъзможно. Историята на семейството бе разказана от медицинска асоциация в Лвов.
Наталия е без един крак, а дъщеричката ѝ е загубила и двата при ракетната атака руските окупатори на жп гарата в Краматорск в началото на април. И до днес жената не може да си прости, че е излязла от сградата, за да вземе чаша чай за Яна.
Най-малко 50 души, сред които пет деца, загинаха, а близо 100 бяха ранени при ракетния обстрел по железопътната гара в източния украински град, където имаше над 4000 цивилни, чакащи да бъдат евакуирани преди очакваната ескалация на военните действия в района.
Семейството е от района на Новгород. Бащата на Ярослав и Яна починал, а пастрокът им е мобилизиран. В началото на април Наталия решава да изведе децата си от Краматорск. Тримата пристигат на жп гарата. Докато чакат влака, Яна моли майка си да си вземат по чаша чай от доброволците, които го приготвят на перона. Ярослав остава вътре, за да пази багажа. Това спасява момчето.
В момента, в който майката и дъщерята излизат, избухва експлозията.
По-късно украинските власти потвърдиха, че руските военни са използвали
касетъчни муниции. Наталия и до днес не може да си прости, че е тръгнала
за чай.
"Не помня самата експлозия, но помня, че когато отворих очите си видях, че детето ми е с откъснати крака. Всичко беше покрито с кръв, около нас лежаха десетки други хора. Когато погледнах към краката си, видях, че и моят ляв крак го няма", връща се към ужаса майката.
От седмици семейството е настанено в Детската болница в Лвов. За тях се грижат доброволци. Сега надеждата за Наталия и Яна е възможността да заминат за САЩ, където евентуално да преминат през рехабилитация и протезиране.
