Освен всичко друго, така нареченото "Френско предложение" има и ключови вътрешно-политически аспекти и последствия, както в София, така и в Скопие.
В София: как управляващите могат да искат подкрепата на опозицията, по каквато и да е важна тема, ако са си поставили за цел, на думи и с действия, да я "изчегъртат" и буквално унищожат, обвинявайки я във всички злини на света, и вкарвайки в затвора, без всякакво правно основание, нейният лидер и други нейни фигури?
Как може, независимо от "качеството" на френското предложение, да молиш тези, които наричаш от трибуната на НС - "мафия" да те подкрепят?
В Скопие вчера на многохиляден протест лидерът на опозиционната ДПМНЕ Християн Мицкоски се зарече, че неговата партия няма да подкрепи никакво френското предложение, и няма да осигури в парламента необходимото 2/3 мнозинство за включване на българите в конституцията. Вместо това, Мицкоски призова българските власти да дойдат незабавно в Скопие, да паднат на колене и да молят за прошка за всички злосторства извършени от "българската фашистка окупация". Питам се как с такива обещания и с такава омраза към България, можем да се надяваме че някакво - каквото и да е - решение може да бъде спазвано в бъдеще, когато тези хора дойдат на власт?
Да, френското предложение е една добра основа за намиране на решение и започване на преговори. За да бъде достатъчно, то трябва да бъде изяснено, надградено и гарантирано.
Изяснение е необходимо, защото все още липсват два основни и ключови документа, към които реферира и от които зависи изцяло френското предложение. Първият е двустранният протокол, който трябва да бъде подписан между България и Северна Македония и който, можем да предположим, обхваща детайлно елементите от Рамковата позиция на България от 2019 г. В нея основно и ключово място заема обективизацията на общата ни история и намирането на общи формули за Гоце Делчев, Илинденско-Преображенското въстани и за ВМРО, както и срочната промяна на съдържанието на учебниците, общите чествания и ефективното противопоставяне на езика на омраза. Само ясното и експлицитно фигуриране на тези конкретни елементи в това двустранно споразумение би означавало, че досегашната позиция на България е защитена и спазена.
Вторият липсващ, засега, елемент е самата преговорна рамка. Самото рефериране в нея към някои елементи от Рамковата позиция не е достатъчно. Необходим е ясен механизъм за контрол и въздействие върху изпълнението на поетите ангажименти от страна на РСМ. Този контрол, в продължение на целият преговорен процес, трябва да бъде в ръцете на Съвета на ЕС, тоест на страните-членки, а не в ръцете на Европейската комисия.
Кирил Петков направи тежка грешка да не потърси сътрудничество през последните месеци с опозицията! България не е пречка за европейската интеграция на Западните Балкани. България може и трябва да продължи да помага на процеса на интеграция, като спомага за преодоляване на пречките пред изпълнението на Копенхагенските критерии, гаранции за недискриминация, стъпки срещу говора на омраза, произтичащи от фалшификацията на историята.
Интеграцията е двулентова улица! Ние ще продължим да помагаме за крайната цел - европейска и демократична Македония в ЕС!