Има много порочни търговски практики като например - наличностите на даден лекарствен продукт да бъдат видими само за определени "любими" аптеки. Може за се окаже, че лекарства се трупат на склад, за да достигнат количества свободни за реекспорт. Това каза пред БНР магистър-фармацевт Димитър Маринов.
Защото тук са купени на по-ниски цени и се изнасят в друга държава на по-висока цена. Има начин как един склад да не крие наличности. Все още техническата реализация за достъп до СЕСПА не е факт, но се работи, допълни Маринов.Притежателите на употреба ни показват, че има внесени по-големи количества от тези лекарства, отколкото има изписани по Протокол по НЗОК. Оказва се, че те са при търговците на едро, но не достигат до аптеките. ИАЛ е само тази, която може да провери какво се случва през системата СЕСПА, каза още фармацевтът.
По думите му в някои аспекти сме по-напред в дигитализацията в здравеопазването. В Канада например, фармацевтите имат отделен софтуер за електронните рецепти за всеки здравен застраховател, докато при нас това е единно. При нас обаче протоколите за скъпоструващите медикаменти, т.нар. рецептурни книжки все още се обработват в хартиен вариант. Тези документи трябва да са също електронни.
Ако трябва да има някакви специални разрешения или изисквания на здравноосигурителния фонд за предписване и отпускане на този лекарствен продукт, това трябва да става още на ниво предписание. Този контрол - дали пациентът има право да получи медикамента, това трябва да се провери в момента на изписването, преди пациентът да е дошъл в аптеката. А не както е в момента - много неща продължават да се контролират, след като аптеката отдавна е отпуснала лекарствата и подава отчет", изтъкна още Димитър Маринов.
Той посочи, че се изписват все повече електронни рецепти, но сме много далече от доброто съотношение между хартиени и електронни. Зависи дали лекарските практики са влезли в 21 век.
Фармацевтите в откритите аптеки не са получили една стотинка във връзка с Covid-рецептите. При преговорите за новия НРД ще настояваме аптеките да получават надбавка за 100% заплащаните от НЗОК лекарства, освен досегашната такса от 4 лв., съобщи още той.
От Българския фармацевтичен съюз коментираха още, че лекарствата по здравна каса у нас не са по-скъпи. "Защото в Германия се говори за реимпорт и за тях това е проблем, а у нас се говори за реекспорт, и за нас това е проблем! При нас излизат, защото са по-евтини, а при тях влизат, защото ги вземат по-евтино от нас.
Има повишение на цените на лекарствата без рецепта, защото има проблем с отстъпките към аптеките. Има и повишение на регулираните пределни цени при някои от лекарствата от Позитивния списък, като това става по официалния път. Там се променя официалната пределна цена, която се определя чрез рефериране с останалите държави от ЕС. Това се проверява два пъти в годината“, казаха още експертите.
"Сега пациентът идва с протокол, ние пишем в него и пазим по едно хартиено копие, за да се отчитаме. За електронните "бели рецепти" ще кажа, че в Пазарджик никой фармацевт не работи с тях. Лекарите не ги изписват. Поисках от приятелка лекарка да изпише една, за да видя как се работи с нея. Ако искам да работя по закон, трябва да връщам 80 на сто от хартиените рецепти, защото не са попълнени коректно и не мога да ги въведа", коментира за БНР магистър-фармацевт Анжела Мизова.
По думите ѝ пациентите няма да обикалят в търсене на медикаменти, ако повече аптеки работят със НЗОК, ако се следи за нерегламентиран реекспорт, ако няма изкупуване на медикаменти, които се прилагат "оф - лейбъл".
"Толкова откази от търговци на едро за липса на лекарства и толкова трудно да се работи не е било последните 20 години, каза тя.