Нивото на избирателната активност е ключов въпрос преди всички демократично провеждани избори. Сигурни, че ще гласуват на 2 октомври, са 46,6% от избирателите. Други 16,1% са сигурни в известна степен, но имат колебания. В абсолютно число това би трябвало да бъде около 2 700 000 души. Спрямо последните парламентарни избори, проведени в края на миналата година, вероятно ще отчетем леко повишение на избирателната активност.
Това става ясно от проучване*, проведено от "Сова Харис" в периода 06-12 септември 2022 г. сред 835 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,4%.
Ако изборите бяха тази седмица, ГЕРБ-СДС биха получили 28,8% от действителните гласове, а "Продължаваме промяната" - 18,8%, показва проучването. БСП с 12,7% частично възстановяване на позициите на социалистите. Според "Сова Харис" въпросът за четвъртото място стои открит, въпреки че за "Възраждане" регистрират подкрепа от 10,4%, а гласовете за ДПС са 8,7%.
Гласоподавателите на ДПС са по-трудно достъпни за анкетьорските екипи, а и подкрепата от чужбина със сигурност ще завиши резултата на партията, ръководена от Мустафа Карадайъ.
"Демократична България" изглежда сигурен участник в следващия парламент с 5,7% от действителните гласове. Партиите на Слави Трифонов и Стефан Янев засега стоят над 4-процентната бариера съответно с 5,1% и 4,8% от действителните гласове. Очевидно оставащите дни от кампанията до изборния ден ще са от решаващо значение за утвърждаване на техните позиции. Прави впечатление и възходящият тренд на "Изправи се, България" (2,9%), които правят успешна кампания, отбелязват от "Сова Харис".
Очаквано водещата роля е на президента Румен Радев (44,9%), който в момента контролира и изпълнителната власт. На второ място се наложи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов (37,5%). Очевидно дългото му присъствие във върховете на властта и опитът, който е придобил лидерът на доскорошната опозиция, възвръщат доверието у него на значителна част от гласоподавателите.
Управлявалите последното редовно правителство Кирил Петков и Асен Василев са класирани съответно на трета и пета позиция. Явно върху тях се фокусират надеждите на избирателите от сектора, в който е позиционирана тяхната формация. Лидерката на социалистите Корнелия Нинова е четвърта, привличайки подкрепата от социалния вектор. Десетката се попълва от лидерите на формациите, които претендират да имат роля в следващия парламент, като Костадин Костадинов, Христо Иванов, Стефан Янев, Слави Трифонов и Мустафа Карадайъ. Мая Манолова също намира място сред първите 10, което показва, че присъствието ѝ на политическата сцена е различимо и със сигурност ще се отразява положително върху подкрепата за ръководената от нея формация.
Нивото на избирателната активност е ключов въпрос преди всички демократично провеждани избори. Сигурни, че ще гласуват на 2 октомври са 46,6% от избирателите. Други 16,1% са сигурни в известна степен, но имат колебания. Спрямо последните парламентарни избори, проведени в края на миналата година, вероятно ще отчетем леко повишение на избирателната активност.
Само 16,4% от гласоподавателите смятат, че предстоящите парламентарни избори ще излъчат стабилно управление, което ще ни преведе през кризата. Обратното становище се застъпва от 59,2%. Налице е песимисъм за развитието на политическата обстановка в страната.
Неяснотите в очакванията на хората личат и в отговорите на въпроса кой би бил по-добрият вариант за страната ни след предстоящите парламентарни избори. Равни са дяловете на гласоподавателите (22,4%), застъпващи двете противостоящи позиции: България да се управлява от коалиция, доминирана от ГЕРБ-СДС, и България да се управлява от коалиция, доминирана от "Продължаваме Промяната". Това противопоставяне показва, че разделението в нашето общество продължава да съществува и напрежението между двете големи обществени групи ще се повишава.
Даването на приоритет на стабилността можем да си обясним и с факта, че 59,2% от гласоподавателите у нас споделят, че вследствие на кризата материалното им положение може да се влоши до степен да бъдат затруднени да се издържат. Няма да достигнат дотам 26,0%. 14,9% не могат да преценят.
На този фон перспективата на бъдещото управление се очертава с краткосрочен период, изпълнен с наложителни пожароопасни мерки. Това предполага даване на приоритет на прагматизма пред идеологическите решения и не на последно място силна обратна връзка със случващото се на терена на ежедневния живот на хората. В оставащите решаващи дни от предизборната кампания печелившата карта за политическите сили ще бъде осъществяването на контакт със здравия разум на избирателите.
*Изследването е по поръчка на "ПИК"