Де ла Серна
Христо Слави Рачев
Изглежда, че завършеността, усета за истинност е типична за дясно мислещите личности. Това странно усещане гарантира мигновенно разпознаване на фалшивото, насилено и дисонантно звучене, което, ако щете, предизвиква чисто физиологично неудобство и дискомфорт. Усещане, което изпитвате от нелепо театралничене в провинциален театър или разиграли се български комици. Всъщност левите агитатори принадлежат на тълпите. Чуйте Сидеров, Копейкин, Манолова, Корнелия, Радев, ако ви си струва, че тези хора казват истини, вие сте стопроцентово олевял човек. Този тест е безгрешен. Работи и на интернационален терен. Ако слушате Путин и Ким Чен Ун и си мислите, право казва човекът, вие сте кръгъл идиот, който никога няма да проумее истинските проблеми на съвременния свят. Предизвикателствата пред седемте милиарда хора, как да решат енергийните си проблеми, миграционните вълни, половата идентичност, религиозният фанатизъм, въобще конфликтите между модерният развиващ се свят и светът на безпросветните тълпи.
Когато обраха една вила, в която нямаше нищо за обиране, някакъв революционно настроен малоумник, се беше из-рал в епицентъра на хола в една фруктиера, след това беше опикал радиално всичките ъгли и оставил портрета на Ернесто Гевара де ла Серна /оригинално на испански/ или просто Че. Фланелки, които може да видите на пилешките гърди на Станишев и Волгин; тлъстият торс на Карбовски, докато се вмиришат нетърпимо, подменяни циклично щамповани с брадата на Маркс или брадичка катеначо на Ленин. Не знам защо, точно това, исках да споделя предизборно. Беше по-силно от топящия се естет в мен, заслушан в ромона на плисналото от екраните, нахално ляво дрънкане.
Предизборен потоп
Христо Слави Рачев
Какво кухо невротично многословие. Рукна тропически дъжд от думи. И светкавици просъскаха. Скъсаха се язовирните стени и в БТВ се стовари огромна вълна, нахлу предизборен потоп от нищо незначещи български фрази, примесени с трупи, кал и емоции. Гледахме как се носи с разрушителна скорост, за да образуват накрая проблясващ на безмълвното слънце тлак. Затънахме в лепкавата тиня, която ни събу, с характерното джвакане, ботушите, половинките обувки и джапанките; и тъй обосели хукнахме панически да се катерим по покривите и тавана на нашите умствени възможности. Къщите ни се напълниха с кални думи. Компотите заплуваха, придобили странна положителна плавучест.
Предстоят избори, на дълбоко стресиран и объркан народ, без да знаем… за кого не трябва да гласуваме. Точно това не знаем.
Окаляни с мелодраматичен лицеизраз ще се явим, като проплиопитеки опулени пред изборен екран. На тази географска ширина, ентропията, лошите вести, радиоактивните облаци и мизерията прииждат винаги от изток. Най-лошият вятър през зимата на нашето недоволство е - североизточният.
Тук се свири най-силно. Басите трещят, като затихващи гръмотевици на току-що отминала буря. И барабаните думтят, синкопират, сякаш всеки момент ще обявят частична мобилизация. И мозъкът често изпада в синкоп, частична загуба на съзнание. Когато говорят, българите викат. Като си кряскат в ушите, гонят всякаква разумна и по-дълбока мисъл, остават разбираеми само междуметията, някой нецензурен глагол ще профучи, като шрапнел; останалото не се разбира. Тук всички говорят едновременно. От екраните, начело с бъбривите водещи, също. Хорово говорене. За да няма лична, е въведена колективна отговорност. Хорът, вместо диригента. Колко добре е дебатите да се водят със знаци, въртене на очи, чевръста игра с пръсти, скокливи вежди и кимане, сякаш е сватба на глухонеми. Дори не е отнето правото да се ругае с жестове, плезене и се лъже с невинни сини очи.
В българския интелектуален и информационен недоимък се раждат колосални глупости, вземат се решения в парламента, на общински съвети, в личните ни домове. И големоглавата Цънцарова /цинцар - влах/, като власите, с лице на удавник, който не знае да плува, лапаше жадно въздух, ту изплуваше, ту потъваше. Накрая всички гости, вкупом окаляни, като мокрици, се разотидоха. Докато не си извадим ботушите и джапанките от посткомунистическата тиня, всякакви идеи за референдуми и демократични избори ще звучат зловещо. Ще дават уродливи резултати. Най-загубеното време, е времето за размисъл. Ние гласуваме по симпатии и необяснима омраза. Точно това не са изборите. Емоцията е състояние лишено от размисъл. Не мразя никого, ще гласувам и подпра с две ръце българското племе, да излезе от калта, по-далече от московията с всичките и референдуми, заслужили артисти, творческа и всякаква интелигенция. Далече…далече…далече.