Снимка: Булфото
Бившият главен касиер на "Алфа Банк" Петко Митевски е окончателно осъден на 14 години затвор за присвояването на над 21,2 млн. лева от банката.
Върховният касационен съд (ВКС) е оставил в сила решението на апелативните съдии, които миналата година намалиха наказанието му, съобщиха от прокуратурата и обясниха, че са предприели незабавно действия по изпълнение на наказанието.
Присъдата ще трябва да се изтърпи при първоначален строг режим. Остава валидно "конфискация" на половината имущество, както и наказания "лишаване от права" да заема отчетническа и материално-отговорна длъжност в държавни и общински фирми и да извършва дейности на материална отговорност или отчетничество при същите работодатели за срок от 3 години.
Досъдебното производство по случая е образувано с прокурорско постановление на 27.09.2010 г. Разследването е проведено от Национална следствена служба. Обвинителният акт на Софийска градска прокуратура (СГП) е внесен в Софийски градски съд (СГС) на 25.07.2013 г.
До окончателното осъждане на Митевски се стигна, след като веднъж върховният съд върна делото за ново разглеждане, а след това Софийският апелативен съд (САС) намали с една година първоначалното му наказание от 15 години затвор. Причината беше, че според втората инстанция, ВКС е забавил делото с една година, преди да реши да го върне за ново разглеждане.
През 2017 г. Митевски се укри и делото срещу него продължи задочно до миналата година, когато се яви в САС и беше задържан. До този развой се стигна, след като той остана на свобода срещу "подписка", когато през май 2017 г. градският съд го осъди на 15 години затвор. Два месеца по-късно апелативните съдии поискаха да бъде задържан, но вече беше късно, тъй като Митевски се беше укрил. Тогава адвокатът му Георги Варамезов обясняваше, че не е избягал и дори отишъл да се предаде в полицията, откъдето обаче го върнали, защото още не били получили акта на съда.
Според обвинението Митевски е присвоил парите в периода от 2008 г. до 2010 г., като ги изнесъл на три пъти от банката в чанта за лаптоп. Той бил улеснен и от занижения контрол и липсата на камери. За да прикрива присвояването на парите, Митевски използвал неистински документи, с които удостоверявал, че липсващите пари са изпратени с т.нар. "ценни пратки". След като на служители направили впечатление съмнителни поредни номера на няколко протокола за "ценни пратки", била възложена внезапна проверка с броене на парите на Главна каса. Митевски веднага признал участието си, като показал лист с точния размер на липсващите пари и пред ръководството на банката обяснил, че дал милионите, за да помогне на своя близък приятел Петър Цабалас, който обещал да ги възстанови до няколко месеца. От банката се свързали с Цабалас, но той отричал да е получавал пари от Митевски, а междувременно ръководителите на банката в България Сотириус Петру, Одисеас Захаракис и Оливие Хол напуснали страната.
Още в мотивите на градския съд беше подчертано, че и ръководството на банката е бездействало и дълго дори не е уведомило за изнесените пари, а след това и разследващите не са се постарали да ги открият, като Цабалас само е бил разпитан.
При повторното гледане на делото в САС в мотивите бе написано, че не може да се приеме, че Митевски е имал намерение да върне парите, за да се изключи умисъл за присвояване и да се говори за т.нар. "самокредитиране".
Според съда огромната присвоена сума, продължителността, в която Митевски е изнасял парите, както и липсата на каквито и да е разумни гаранции, че могат да бъдат върнати, изключват тази версия на защитата. Това според съдебния състав можело да се обясни само при невменяемост на подсъдимия, но такива данни по делото няма.
"Подсъдимият Митевски е бил достигнал достатъчна степен на психофизическа зрялост и е имал необходимия житейски и професионален опит като дългогодишен главен касиер на банковата институция, за да е наясно, че не може да възстанови 21 201 430 лв., изнесени от касата на банката. Твърденията, че разчитал на приятелските си отношения с лицето, на което бил предал паричните средства бяха обсъдени и по-горе, но отново следва да се подчертае, че те са недостоверни и нелогични при липсата на съмнение във вменяемостта на подсъдимия", пише в решението на САС, цитирано от Лекс.
Адвокатът на Митевски е изтъкнал пред съда и продължителността на делото, но САС напомня, че забавянето е основно по негова вина заради бягството му. Апелативните съдии обаче приемат, че има едно забавяне и по вина на съда, което е допуснато от ВКС. Това е станало, след като на 12 юни 2019 г. върховните съдии са обявили делото за решаване, а решението е публикувано чак на 30 юли 2020 г. Според апелативния съд забавеното произнасяне на ВКС налага да бъде намалено и наказанието на Митевски с една година. За извънсъдебното признание на Митевски, САС пише, че е "някакво смекчаващо обстоятелство", което показва преоценка на стореното, но е направено след установената липса на парите от банката.
От решението му стана ясно още, че на бившия главен касиер неправилно
е била наложена забрана да заема сходна длъжност само за 3 години и е
постановена конфискация само на половината му имущество. САС отбелязва,
че в случая минималното лишаване от права трябва да е за толкова години,
колкото е и наложеното наказание лишаване от свобода, а Митевски имал
допълнителни вещи, които е можело да бъдат конфискувани, но в тази част
прокуратурата не е протестирала присъдата и съдът не може да влошава
положението на подсъдимия.