Национална премиера на дългоочаквания документален филм "Следеният човек" на реж. Димитър Коцев-Шошо, адаптация на мемоарния роман на Веселин Бранев.
"Следеният човек" е историята на един мъж, който прочита своето досие в архивите на комунистическата Държавна сигурност.
Това е неговият опит да се застане очи в очи със своето минало, както и с миналото на цяла една нация, която е преживяла 45 години под похлупака на тотален комунистически контрол и всекидневно нарушаване на правото на личен живот.
Той вижда свидетелства за един живот под постоянно наблюдение, живот, толкова различен от онова, което си спомня. Този човек е преживял следенето. Но може ли да преживее срещата си с изкривения образ на собствената му личност?
Събитието включва дискусия с участието на екипа на филма в присъствието на Владислав Бранев, син на изтъкнатия български киносценарист, режисьор и писател.
- От кога книгата "Следеният човек" и историята на Веселин Бранев представлява интерес за Вас и защо?
-
Прочетох книгата, защото Веселин Бранев беше мой преподавател по
драматургия в НАТФИЗ. Нямах никакви очаквания, не знаех за какво става
дума дори, не знаех, че ще попадна на най-добрата литература писана на
български език.
Знам, че това може да звучи фрапиращо на фона на толкова признати български класици, но аз смятам, че е така и съм чувал подобно мнение и от други.
От там нататък просто пожелах някак да преразкажа тази история, да я превърна в документален филм, който да бъде изграден около гласа, мислите, личността на Веселин Бранев.
- Кое беше най-сложното за Вас в процеса на работата, имайки предвид, че правите документален филм за мемоарна книга.
-
Най-трудно беше да осъзная, че няма да успея да претворя във филма
цялата дълбочина и разнообразие на образите, събитията и вижданията,
които изпълваха книгата. Точно затова монтажът ми отне дълги години,
защото до последно опитвах да вместя всичко, но това се оказа
невъзможно.
Ето защо накрая се концентрирах върху една основна нишка, а именно поголовното следене от страна на Държавна сигурност. Така филмът придоби консистентност и посока.
- Книгата "Следеният човек" открехва завесата към онези "хора
от сумрака", всички ченгета и офицери, които се грижат за това да
следят и да докладват, но и да разполагат със съдбите на хората. Върху
какво се стреми да хвърли светлина Вашият филм?
- Това е
основната тема и във филма, както и в книгата, и както подсказва самото
заглавие на книгата, което запазих като заглавие на филма. Насилието над
личността и над персоналното пространство на гражданите на
социалистическата република са наистина фрапиращи от днешна гледна
точка.
По-младите най-вероятно няма и да повярват на много от нещата, които средният гражданин на комунистическа България преживяваше в ежедневието си. Никаква неприкосновеност на собствеността, никакъв шанс да изказваш или да съхраняваш мнения алтернативни от държавната политика. Най-важната цел на този филм е да опише това отминало време, за да помним и да не го повтаряме никога отново.
Повече прочетете ТУК