Марио Драги вече не е премиер на Италия и засега не е обявявал какви ще са бъдещите му "творчески планове". След една година, през септември генералният секретар на НАТО, норвежецът Йенс Столтенберг ще се оттегли от високопоставения пост, за да поеме ръководството на норвежката централна банка. Като се навържат тези две събития, се стига до въпроса дали Марио Драги няма да е следващият генерален секретар на алианса, коментират италиански медии.
Шансовете за това са големи. Драги е доста близък с френския президент Еманюел Макрон, а Франция е една от важните страни в Алианса, пише БТА. Макрон и Драги бяха част от групата европейски лидери, посетили колективно Киев през юни и уверили Украйна в перспективата ѝ за еврочленство. В последно време Макрон не престава да изразява уважението си към Драги. Той го направи, след като Драги обяви, че подава оставка през юли, после след като Драги официално напусна поста си преди седмица и за премиер на Италия бе утвърдена лидерката на "Италиански братя" Джорджа Мелони.
Когато Макрон дойде в Рим за участие в конференция, посветена на мира, той се видя с Драги. По време на същата визита в Рим Макрон се запозна лично и с Мелони. А преди около 15 дни френският президент е вечерял с Драги в Париж. По време на тази частна вечеря се е обсъждала именно възможността Драги да се кандидатира за генерален секретар на НАТО, казват запознати източници, цитирани от "РАИ Нюз".
Кулминацията на близките отношения между Макрон и Драги беше подписването миналата година на Договора от Куиринале за засилено френско-италианско сътрудничество по примера на Елисейския договор, утвърдил засиленото френско-германско сътрудничество преди 60 години.
Евентуална кандидатура на Драги за генерален секретар на НАТО би била подкрепена и от Германия, защото Драги поддържаше добри отношения и с Берлин, докато беше премиер на Италия, а в миналото и ръководител на Европейската централна банка.
Кандидатурата му би била подкрепена и от страни от Средиземноморския регион, като Испания и Португалия, защото тя ще даде възможност на района за изпъкне още повече, след като дипломат номер едно на ЕС е испанецът Жозеп Борел, а генерален секретар на ООН е португалецът Антониу Гутериш.
Очаква се Драги да получи и подкрепа от Вашингтон, ако реши да се кандидатира. Причината за това се корени в обещание, дадено от американския президент Барак Обама на предишния италиански президент Джорджо Наполитано, когато италианският кандидат за ръководител на НАТО - бившият външен министър на Италия Франко Фратини, в крайна сметка изгуби надпреварата от датчанина Андерс Фог Расмусен, посочва "РАИ нюз". Тогава именно Наполитано настоял пред Обама Италия да бъде компенсирана заради това, че е изгубила битката. Очаква се сега Вашингтон да си спомни за този случай и за поетия ангажимент.
Освен че се ползва с добра репутация на международната сцена, като генерален секретар на НАТО Драги би бил полезен и с това, че би попречил на Италия да се отклонява от евроатлантизма. Сега начело на страната е правителство, в което основният компонент - партията на Мелони, застава срещу Русия, подкрепя евроатлантизма и Украйна и предупреждава за рисковете, идващи от Китай. Докато нейните съюзници в правителството - Силвио Берлускони и Матео Салвини все още правят проруски коментари. Това именно поражда безпокойство какво ще предприеме Италия. А освен това обещанията на Мелони, че в международните преговори тя ще поставя интересите на Италия на първо място, също пораждат притеснения в международната общност. Ако начело на водеща международна организация, каквато е Алиансът, е италианецът Драги, Рим едва ли би се изкушил от проруски или прекалено националистически или суверенистки отклонения, смятат поддръжници на идеята бившият премиер на Италия да стане генерален секретар на НАТО.
В самата Италия за поста на генерален секретар на алианса амбиции биха могли да заявят и още двама бивши премиери - демократът Енрико Лета и центристът Матео Ренци, но също и бившият дипломат номер едно на ЕС Федерика Могерини, посочва "РАИ нюз".
Ако нито един италианец не реши да се кандидатира за висшия пост в НАТО, то за евентуални кандидати се посочват две британки - бившата премиерка Тереза Мей и бившият дипломат номер едно на ЕС Катрин Аштън. Ако една от двете британки стане генерален секретар, това би вдигнало рейтинга на британските лидерки, след като той бе безславно понижен от мимолетния престой на консерваторката Лиз Тръс на британския премиерки пост и от недалновидните ѝ решения, довели до оставката ѝ само след шест седмици на власт.
Ако страните от Алианса искат обезателно жена да е начело на НАТО, те могат да изберат и някоя дама от съседни на Москва страни - Литва, Латвия или Естония. Тук подходяща кандидатка би била бившата литовска президентка Далия Грибаускайте, известна с твърдата си риторика срещу Москва. Подобен избор би изпратил негласен и ясен сигнал на Русия.
Досега жена не е била начело на военния Алианс, въпреки че в редица
негови страни членки жени са били или са министърки на отбраната. А от
гледна точка на националността най-много генерални секретари са имали
Великобритания ( Хастингс Лайънел Исмей, Питър Карингтън, Джордж
Робъртсън) и Нидерландия (Пол-Анри Спаак, Йозеф Лунс и Яп де Хоп
Схефер). Някои включват в тази класация и Италия. Но тя е имала в
интерес на истината един генерален секретар - Манлио Брозио (от 1964 до
1971 г.) и двама заместник-генерални секретари - Серджо Баланцино и
Алесандро Минуто Рицо, които за по няколко месеца са изпълнявали
функциите на генерален секретар на НАТО през 90-те години на миналия век
и в началото на 21 век.