Снимка: Булфото
Страната ни ще може да разчита на 20 млрд. лева европейско финансиране по оперативни програми, 14 млрд. лева от които вече са одобрени. Тези инвестиции ще изискват и национално съфинансиране по определени проекти, кактро и частни инвестиции. Оказва се, че по доходи и БВП България вече е достигнала средноевропейските показатели на 50%. Но е можело и по-далеч да стигне...
"Някои от регионите опустяват. Това е огромен проблем в България, дори един от най-големите. Когато правим такива инвестиции, трябва да мислим и за този фактор." Това каза пред БТА вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов.
Общият пазар предоставя на Европейския съюз изключително много предимства, сред които мобилност на капитала и труда, но създава и някои трудности пред регионите, които имат трудности да наваксат. Такъв пример са голяма част от регионите в Източна Европа. Ето защо от десетилетия една от най-големите политики на Европейския съюз е кохезията - политиката за сближаване, отбеляза Пеканов.
Общият пазар отчасти фокусира голяма част от инвестициите, което може да направи по-трудно някои от не толкова конкурентоспособните региони да са на нивото на тези, които са най-отпред. Именно по тази линия трябва да има дългосрочни инвестиции, които да подпомагат икономическата среда, конкурентоспособността и растежа на отделните страни членки. В случая - на по-новите страни членки, които имат трудности в някои отношения, обясни вицепремиерът.
Какви пари очаква страната ни
По оперативните програми в новия програмен период, които са в Социалния и Кохезионния фонд, страната ни разчита на над 20 млрд. лева, от които 14 млрд. лева вече са одобрени. През последните два месеца бяха одобрени осем от десетте програми. Очакваме в идните дни и последните две да бъдат одобрени. Това е ресурс от над 14 млрд. лева европейско финансиране, към който ще се добави и частично национално съфинансиране по някои от програмите и процедурите, изискващи такова. Това ще доведе до вливане в българската икономика на по-голяма сума, от тази, която получаваме. Именно това е и целта - не само Европейският съюз да инвестира, а това да катализира и частни инвестиции, разказа вицепремиерът Пеканов.
Какви по-важни инвестиции се предвиждат
Сред важните инвестиции, които ще бъдат направени по транспортната програма, Атанас Пеканов открои инфраструктурните, сред които - тунела под Шипка, автомагистралата Русе - Велико Търново, както и друга пътна и железопътна инфраструктура.
Имаме нужда и от стимулиране на интермодалността, така че хората да се прехвърлят от един вид на друг вид транспорт. В тези сектори се залагат и важни реформи, някои от които са част от Плана за възстановяване и устойчивост. Там има реформа за осъществяване на устойчива градска мобилност. Това означава голяма част от новите автобуси, които се купуват, да са съобразени с новите стандарти на зеления преход, подчерта Пеканов.
По програма "Образование" голям ресурс ще бъде отделен за модернизация и приобщаване на учениците, особено на ранно отпадащите от образователната система.
Сериозни ресурси ще бъдат отделени за активизиране и подобряване на човешкия капитал - квалификация, преквалификация и намиране на нови възможности - по програмата "Развитие на човешките ресурси". Тази програма трябва да стимулира активността на работещите и хората, останали без работа. Предвидени са и средства за най-уязвимите, които ще бъдат подпомагани през Програмата за храни и основно материално подпомагане - с топъл обяд, детска кухня, пакети с храни и такива с хигиенни материали за бебета.
Важни са и средствата, които ще отидат към бизнеса - малките и средни предприятия, по двете основни програми: "Иновации и конкурентоспособност" и новата Програма за научни иновации. И по двете ще има солиден ресурс, чрез който малките и средни предприятия да влагат повече инвестиции за това да бъдат природосъобразни, да подобрят енергийната си ефективност, дигитализацията и кръговата икономика. По новата програма университети и други научни институти ще могат да правят инвестиции в научни достижения, коментира още вицепремиерът.
Пеканов отхвърли твърденията за голямо закъснение по оперативните програми. Всички други страни, в общи линии, също тази година са получили одобрение на оперативните си програми. Някои дори след нас са подписали т. нар. споразумение за партньорство. Това се дължи също и на кризата с пандемията. Европейският съюз се забави с приемането на новия регламент, защото той трябваше да бъде приет, докато се случваха доста големи изпитания и предизвикателства. Новите програми бяха напасвани към тези променящи се обстоятелства, така че да отговарят на целите на Европейския съюз, сред които са зеленият и дигиталният преход, уточни вицепремиерът.
Според него ключов момент ще бъда изпълнението, а прекалено честата смяна на ръководствата в институциите може да доведе до частично забавяне. Това е проблем. Трябва да сме зрели и да се действа възможно най-бързо, за да се използват ресурсите, смята Пеканов.
А сега накъде
Политиката на сближаване е важна и дългосрочна инвестиционна програма, която трябва да помага тези региони, които все още имат нужда да конвергират. Според анализ, изготвен от Европейската комисия, доходите и брутният вътрешен продукт в България нарастват от 34% от средноевропейските на 50%. Пеканов обаче смята, че е трябвало да нараснат и повече. От тези 16% растеж, 5% се дължат на кохезионната политика и инвестициите, идващи от нея. Ето защо кохезионната политика трябва да продължи да следва дългосрочните си цели, а не да се използват ресурсите за отговор на други кризи", каза в заключение вицепремиерът.
Социални и юридически услуги за българи в Италия и за италианци в България!
