На 25 ноември, Международен ден за премахване на насилието спрямо жените, организацията "Феминистки мобилизации" организира протест в София под надслов "Нито една повече", за да даде гласност на проблема и да изрази недоволството си към бездействието на институциите, които в условията на глобална пандемия и покачващ се ръст на случаите на насилие, основано на пола, "продължават да бягат от отговорност и да не предприемат каквито и да е било адекватни действия за борба и превенция спрямо насилието, нито пък за защита и грижа за жертвите, попаднали в капана му", заявяват от организацията.
Според последни данни една трета от жените в ЕС са били обект на физическо или сексуално насилие след навършване на 15-годишна възраст. Около 35% от жените са имали или имат контролиращ партньор, приблизително 50 жени всяка седмица умират вследствие на домашно насилие. Около 74% от европейците смятат, че насилието спрямо жените е често срещан проблем в тяхната страна.
Данни, събрани от новосъздадената организация на МВР сочат, че жертвите на домашно насилие в България през първите 5 месеца на тази година са четири пъти повече, отколкото полицията е регистрирала за цялата 2021 г. Жертвите на домашно насилие от началото на годината до май са 1738. Сред тях жените са 1194, а децата - 409. Повече от една жена губи живота си всеки месец в България, вследствие на полово базирано насилие. Само от началото на месец ноември жертвите са четири.
През лятото тази година, след дългогодишно чакане, Министерският съвет внесе нови промени в Закона за защита от домашното насилие за разглеждане, но те все още не са гласувани.
Разговаряме с Катерина Клинкова, преподавател по български език и литература и част от колектива на "Феминистки мобилизации", който организира протеста. Манифестът и списъкът с искания на организацията можете да видите на www.femmobi.com
За какво настоявате в най-спешен порядък с протеста си и какво очаквате наистина да се промени?
Най-спешно е приемането на Закона за защита от домашното насилие. Той не е перфектен, но все пак е някаква стъпка в тази посока. Задължително е и създаването на национална база данни за жертвите на насилие. Ако нямаме статистика, мониторинг, няма как да знаем как да действаме, а това е изключително важно. Имаме дълъг списък от искания, които искаме да бъдат чути - превенция, създаването на кризисни и консултативни центрове във всяка област на България, достоен труд за социални работници и адекватна издръжка в кризисните центрове. Тези, с временен приют на територията на България, издържани от държавата, са само 8, с общо само 94 места за цялата страна. Искаме създаването на обучителни програми, борба не само срещу физическото и сексуалното насилие, но също икономическо, социално такова, изобщо настояваме за цялостно подобрение на живота на жените. Целта на протеста ни, като демократичен инструмент, е да привлечем не само общественото внимание, но и това на политиците. Надяваме се някой да ние чуе и очакваме скоро да имаме и ново правителство, което да приеме промените в закона.
В тази ситуация какво прави българската жена, за да се защити сама, има ли инстинкта да пази границите си и да се отстоява?
Тя прави това, което прави всеки друг човек в нашата държава, без значение от произход, пол, етнос - справя се сама и както може. Виждаме масовото недоверие в институциите, виждаме изобщо отказ от ползване на държавни услуги. Българската жена е оставена сама да се спасява, както намери за добре. Аз съм преподавател по български език и литература и общувам с много деца, с тийнейджъри. Ние нямаме специални часове, ние изобщо не говорим за това какво представлява насилието и тормозът, а те могат да бъдат много абстрактни понятия. За да може жената или едно дете да се предпази и да реагира, те трябва да могат да дефинират определено поведение като насилие, като нещо което не е редно и не е справедливо. А за да го дефинират, трябва да го разпознаят. Ние не обръщаме никакво внимание на това. Виждам проблема от ранна детска възраст, затова е необходима превенцията. Законът се намесва, само когато има криминална постъпка, а идеята е да не се стига до това.
Работи ли с децата по някакъв начин, за да разпознават насилието? Отбелязваме печална статистика и в агресията срещу деца, както и между деца, и тя единствено расте.
Усилията не са насочени към децата. Има едни програми за приобщаващо образование, но те са само на хартия. Образователната ни система не е насочена към грижа за децата. Мисли се за матури, тестове, но не се мисли как се чувстват децата, как се държат те едни към други. Все още има училища, които не разполагат с психолог. А в центровете, в които жените биха получили подкрепа, няма специалисти, а там където ги има, са ниско платени. Горещата линия на Фондация " Асоциация Анимус" съществува, но това е неправителственият сектор, който изцяло е поел дейностите.
Как законът сега защитава жертвите на насилие? Могат ли да разчитат на ефективна подкрепа?
Нищо не се случва, защото не се работи достатъчно с изпълнителните органи. В България продължава да е разпространено мнението, че насилието, това е тесен, семеен проблем, да се оправят. Един наш политик беше казал преди време, че "те си се обичат под завивките..." и че е нормално е да има бой в едно семейство. Много често самите полицаи застават на страната на насилника, а не на жертвата. Особено в по-малките населени места, където всички се познават. А това е изключително страшно.
Как в идеалния случай си представяте защитата на жените и децата от насилие? Какво бихте искали да постигнете не само с протеста си утре, но и с другите си инициативи?
Искаме да постигнем едно по-различно общество, общество, което да се основава на равнопоставеност не само между половете, но изобщо между отделните хора. Да се намали бедността, обществото да се основава на солидарност и грижа към другия, а не на постоянна конкуренция. Общество, което не създава разединение, в което хората имат право на участие във вземането на решения, в което виждат, че някой мисли за тях, че се грижи за тях, че онези, които избираме да ни представляват, наистина им пука.
Имате искания и по отношение на мигриращите жени, тема, която е особено актуална сега.
Изключително голям проблем. Ние нямаме ясен механизъм за приемане на
жени бежанки, за подпомагането им, за грижа за децата. В момента
пристигат много майки с малки деца от Украйна. Тук те са в непозната
атмосфера, трябва да си търсят работа, някой трябва да се грижи за
децата. Нямаме ясли и детски градини за гражданите на България, камо ли
за такива хора, които са в изключително уязвима ситуация. Те нямат
роднини, баби или някого другиго, а и не е нужно държавата да
преотстъпва изобщо грижата за децата, така удобно и безплатно, за деца,
близки, роднини и възрастни, винаги на жените. Затова държавата следва
да поеме отговорност и за тези проблеми./ dnes.dir.bg