Обезщетение при пенсиониране на държавен служител

 

В България трудовите и служебните задължения са регулирани съответно от двата основни закона – Кодек на труда и Закон за държавния служител.

Най-общо казано, в кодекса са уредени трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях, а отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Със Закона за държавния служител пък се уреждат възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба, доколкото друго не е предвидено в специален закон.

Важно е предварително да се уточни, че държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на закона.

 И по единия, и по другия закон са уредени процедури и условия за получаване на обезщетение при пенсиониране. Какви са те по изискванията на Закона за държавния служител, разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт в сферата на трудовото право.

Спрямо Закона за държавния служител, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение на държавния служител с едномесечно предизвестие при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В случаите на освобождаване при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати.

Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години – 2 месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него.

Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението не се дължи, когато държавният служител е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на основание на специален закон.

Ако държавният служител, чието служебно правоотношение е прекратено и на когото е изплатено обезщетение то за пенсиониране, постъпи на работа по трудово правоотношение, при прекратяване на трудовото правоотношение няма да има право на обезщетение за пенсиониране на основание Кодекса на труда. Причината за това е, че при това положение той няма да отговаря на изискването за изплащане на обезщетението, тъй като правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито преди възникване на трудовото правоотношение, а не по време на съществуването му.

Справка:

чл. 106, ал. 1, ал. 3 от Закона за държавния служител / pariteni.bg

Социални, пенсионни и юридически услуги за българи в Италия и за италианци в България!/