Световното в Катар е в разгара си. По време на футболната надпревара малката арабската страна прие над 1 милион туристи. Повечето от тях пристигнаха със самолет.
Държавната компания "Катар Еъруейс" е една от най-големите в света и осъществява полети до над 160 дестинации в Африка, Азия, Европа, Северна Америка, Южна Америка, Австралия и Океания. Тя е обявена за "Авиокомпания на годината" през 2011, 2015, 2017, 2019, 2021 и 2022 г. Както може да се очаква, тя е от най-сигурните и безаварийните.
Днес ще ви запознаем с една друга история. В нея комбинацията от редовен пътнически полет, футболна надпревара и липсваща запетая водят до фатален резултат. Неспазването на правилата е в основата на една от най-известните авиокатастрофи в джунглата.
Авиационният специалист Орлин Георгиев ни гостува за поредния брой на поредицата "Небесни пътеки". Той е авиоинженер с богат опит и технически консултант на поредицата "Разследване на самолетни катастрофи" на "Нешънъл Джиографик". Орлин Георгиев познава в детайли трагедията.
Полет 254 на "Вариг" или до какво може да доведе липсваща запетая и футболен мач
На 3 септември 1989 г. самолет на бразилската компания "Вариг" излита от Сао Пауло към Белем. Разстоянието е 2800 км, а полетът минава над гъстата Амазонска джунгла. По маршрута има няколко междинни кацания, като последната отсечка е дълга 550 км. След кацането в град Мараба и излитането му за Белем, самолетът с 54 пътници на борда и 6-членен екипаж изчезва безследно.
Същата вечер милиони бразилци гледат решителния квалификационен мач за Световното първенство по футбол между Бразилия и Чили. При загуба Бразилия няма да участва на Световното първенство за пръв път в историята.
В същият момент полет 254 с "Боинг 737-200"се готви за излитане от Мараба. В нарушение на инструкциите екипажът слуша и коментира мача с Чили. На пръв поглед обаче няма повод за тревоги - прогнозата е за ясно време, а полетът рутинен.
Половин час след излитането компютърът съобщава на капитана, че полетът е към своя край. Екипажът опитва да се свърже с диспечерите, но не получава никакъв отговор и визуално не открива светлините на едномилионния град в настъпилата нощ. В крайна сметка се свързват с тях, но на къси вълни. Те обикновено се ползват за разстояния над 500 км, но екипажът не обръща внимание на този факт.
В допълнение, в района летището на Белем няма радар, който да води и проследява самолетите и авиодиспечерите нямат представа къде е "Боинг"-ът.
Екипажът включва бордовия локатор в режим "карта", като така насочва антената му към земната повърхност. На екрана се изобразява голяма пълноводна река. Приемат я за Амазонка и предават на диспечера, че проблемът с ориентацията е решен и до няколко минути ще кацнат. Плановете обаче се объркват.
Самолетът следва реката почти час, горивото му свършва, двигателите угасват и екипажът извършва аварийно кацане сред вековни дървета в джунглата. Загиват 8 пътника, 34 са ранени, вторият пилот е със счупен крак. В следващите дни още 4-има умират от раните си.
Стартира издирвателна операция, но от самолета няма и следа. Всъщност той каца в джунглата на цели 1800 км от Белем - мястото, за където е тръгнал.
Минава едно денонощие в джунглата и пострадалите се чудят защо никой не ги търси. Всички граждански самолети са оборудвани с авариен радиопредавател, който излъчва позициониращ сигнал към сателитна система за наблюдение на бедстващи самолети и кораби. Екипажът стига до извода, че този предавател не излъчва сигнал, защото е от типа, който трябва да се потопи във вода, за да сработи. Но вода наблизо няма.
Под ръководството на капитана екипажът и пътниците намират кофа, в която започват да уринират. Там те потапят радиопредавателя и той успява да излъчи животоспасяващия сигнал.
Бедите на пътниците обаче не свършват. Когато в центъра за управление на сателитите получават сигнала, решават, че той е фалшив. Едва ли търсеният от тях самолет се намира на 1800 км от очакваното му място.
Минават дни, а спасение не пристига. На третото денонощия здрави мъже от оцелелите пътници тръгват да търсят помощ. След 4 часа стигат до ферма в джунглата от където се обаждат по телефона и съобщават на властите за катастрофата.
Цялата страна е безкрайно учудена как самолет се оказва на 1800 км от мястото, за където тръгнал. Спасителна група прибира оцелелите. Медиите обявяват пилотите за герои, спасили преобладаващия брой пасажери, но разследването показва, че отговорността за трагедията лежи именно върху пилотите.
Тъй като останките на самолета са в непроходима джунгла, разследващата група демонтира всички прибори и оборудване от пилотската кабина. Взети са черните кутии и елементите на навигационната система - магнитните датчици в крилата, индикаторите и пулта за управление в кабината. По думите на пилотите, навигационната система е дефектирала и за това са се отклонили от правилния курс, а те героично са спасили десетки пътници.
Разследващият екип обаче, стига до извода, че пилотите излитайки от летището в Мараба, са избрали на автопилота курс от 270 градуса (точно на запад), вместо 27 градуса (почти право на север). Защо са допуснали тази груба грешка?
Седмица по-рано, авиокомпания "Вариг" получава нова модификация на самолетите "Боинг 737 - вариант 300". На тези самолети вече могат да се избират и десети от градуса на курсовата система и пътните точки в полетния план, вече се вписват с 4 цифри, а не с три, като последната е за десети от градуса. И така курс от 027 градуса, в полетния план на екипажа е изписан с 4 цифри - 0270;
За съжаление принтерът, който са използвали във "Вариг", не е изписвал десетичната запетая и това фатално е заблудило екипажа.
Във връзка с това нововъведение и вероятността от подобни грешки, е имало брифинг с всички екипажи. Но капитанът на този полет е бил в отпуск. Той не е присъствал на брифинга, а инцидентът става на първия му работен ден след това. Вторият пилот пък забравя за липсващите запетаи в полетния план.
Полетният план от Мараба до Белем се е състоял само една пътна точка с курс 27 градуса. Ако са били няколко, вероятно екипажът е щял да осъзнае грешката си.
В района на последната отсечка от полета, както на север, така и на запад, непрекъснато се лети над джунгла без ориентири, населени места и радионавигационни средства. Липсва радарно покритие, поради факта, че в джунглата няма населени места или бази, където да се монтира такъв. Белем е голям град, но на летището му също няма радар.
Трима от пътниците, които всяка седмица летели с този петъчен полет от Мараба до Белем, казали на стюардесите, че летят в грешна посока. Дори посочили доказателство за посоката на полета - залязващото Слънце не било отляво, а право срещу тях.
"Нашите пилоти са изключителни професионалисти и знаят какво правят. Моля ви, не им се месете", гласял отговорът на стюардесите.
Екипажът бил толкова убеден в правотата на действията си, че не обърнал никакво внимание на факта, че се е свързал с авиодиспечерите в Белем на къси вълни - предаватели използвани за много големи разстояния, а не на ултра къси вълни, които имат покритие до 200-300 км. Не са имали нито радиовръзка на УКВ, нито захват на навигационните средства, като например ВОР-ът на летище Белем.
Фатално съвпадение е бил и мачът на Бразилия с Чили, който пилотите са слушали в нарушение на правилото за стерилна кабина при излитането от Мараба, отвлекли са вниманието си и са въвели погрешен курс в навигационната система.
След приключване на разследването пилотите са уволнени и повече никога не летят в гражданската авиация. По препоръка на авиационните власти в джунглата са позиционирани няколко навигационни радиостанции, а летището в Белем е оборудвано с радар.
Бразилия се класира за световното по футбол през 1990 г, където отпада на осминафиналите от бъдещия шампион Германия.
 |
| Орлин Георгиев един от шестимата българи с лиценз, издаден от Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA) |
Трагедията с полет 254 на "Вариг" води до подобряването на сигурността на бъдещите полети в Бразилия. За съжаление, в авиацията правилата много често са написани с кръвта на загиналите пътници и екипажи.
И не забравяйте - авиационният транспорт е най-надеждният в света.
Той е 10 пъти по-надежден от автомобилния и вероятността да загинете с
автомобил пътувайки към летището, също е 10 пъти по-голяма отколкото по
време на самия полет./it.dir.bg