Европейската комисия е запозната с решението на Народното събрание на България за преразглеждане на българския план за икономическо възстановяване от пандемията, заяви на пресконференция в отговор на въпрос днес говорител на Комисията. Все още не сме получили официално искане от българските власти в тази посока, добави говоритeлят, цитиран от БТА.
Каква промяна иска България
Парламентът задължи служебния кабинет в срок до 31 март 2023 г. да предприеме всички необходими действия за отправяне на обосновано искане до Комисията за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Целта е от документа да отпадне поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г., взимайки изходните нива от 2019 година. Вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов вече заяви, че поради постоянно променящата се енергийна ситуация, тази година и най-вероятно следващата, изглежда много трудно да се изпълнят целите, които са заложени - тази година намаляване с 10% на емисиите от въглищни централи.
Какви са условията на ЕК
Правилата предвиждат, след като Съветът на ЕС е одобрил даден план, промени да се правят само по изключение. Съответната държава трябва да докаже, че повече не е в състояние да изпълни части от плана или целия план заради обективни обстоятелства, поясни говорителят. България е на първо място в ЕС по замърсяващо производство. Готовността на страната за преминаване към по-чиста икономика бе решаваща за одобряването на плана, изтъкна той.
ЕК е готова да обсъжда поставените в плановете цели, които е необходимо да бъдат променени. Това може да наложи задълбочена оценка от Комисията случай по случай, отбеляза говорителят.
Дори променен, планът трябва да отговаря на всички изисквания за оценка, включително по отношение на нуждата 37 на сто от отпусканите от ЕС средства да бъдат насочени към опазване на околната среда и да се изпълняват препоръките на ЕК. За България това включва изискването за постепенно изчистване на икономиката от въглеродно замърсяване, уточни говорителят.
Българският план бе одобрен през май миналата година. Вниманието сега трябва да бъде насочено към неговото изпълнение. Засега планът предвижда значителни средства за промени и инвестиции в областта на енергетиката, напълно съвместими с целите на ЕС за прекратяване на зависимостта от руските изкопаеми горива. Българският план предвижда намаляване на замърсяването от производството на енергия с 40 на сто до 2025 година. Същевременно са предвидени възможности за инвестиции във възобновяема енергия и средства за съхранение на енергия - общо над 2 милиарда евро, заяви говорителят.
Когато държава от ЕС поиска преразглеждане на плана, до извършването на новата оценка плащанията няма да бъдат засегнати, поясни говорителят. По неговите думи преоценката се извършва по правилата за предварително одобрение - т.е. ЕК и Съветът на ЕС ще разполагат с няколко месеца, за да се произнесат по исканите промени.
Каква ще е позицията на българските министри пред ЕК
Атанас Пеканов каза по БНТ на 13 януари, че при разговорите с ЕК ще бъде поискано да отпадне изискването за 40% намаляване на вредните емисии за тази и следващата година и ще бъдат предложени алтернативи.
Текущата енергийна ситуация доведе до факта, че българските въглищни централи имат изключително високи позитивни финансови резултати, за разлика от годините преди 2021 година. На второ място България изнася електроенергия за съседните страни и в този смисъл помага на Балканския полуостров, за да се успокои ситуацията в енергийната система, коментира Пеканов.
Министърът на енергетиката Росен Христов изрази по БНР в неделя оптимизъм, че предоговарянето може да се случи, защото исканията на България не се разминават с цялостната стратегия на Европейския съюз. Стратегическото развитие на България не позволява в такъв кратък срок да изведем от експлоатация въглищните мощности. В същото време този пункт не съответства и на европейските директиви за конкурентоспособност. Министърът е убеден, че поетият вече ангажимент от българска страна за декарбонизация, трябва да бъде оптимизиран и коригиран. Готвим анализи и стратегия, както и аргументи, на които да стъпим и да преговаряме, допълни Христов. България подкрепя целите на Европейския съюз за декарбонизация в определени срокове, но трябва да запазим възможностите си и да останем нетен износител на електроенергия, каза още той.
Надявам се, че Европа ще приеме нашите аргументи, те не се различават от общоевропейските цели (за декарбонизация), обобщи Росен Христов.
Амбицията ни е така да предоговорим ПВУ, че да постигнем реалистични цели, които да не са за сметка на енергийната сигурност и благосъстоянието на хората. В същото време да доведат до изпълнението на ангажиментите са постигане на декарбонизация, коментира също в неделя по bTV служебният министър на околната среда и водите Росица Карамфилова.
За декарбонизацията трябват конкретни мерки и план, а не просто амбиция, за която няма инструмент за нейното постигане, отбеляза Карамфилова.
