Предложената стратегия на служебното правителство беше по-правилна, въпреки че се изпуснаха и възможности да се покаже по-реалистична картина на финансовия авантюризъм и профанизацията, на която бяха подложени публичните ни финанси от пролетта на 2021 година до сега. Това казва в интервю за "24 часа" бившият министър нн финансите Владислав Горанов в отговор на въпроса на Румяна Денчева лошо ли е или добро в крайна сметка решението държавата да работи с миналогодишния бюджет поне до юли т.г.
Ако сегашното служебно правителство беше внесло проектобюджет за 2023 г., с всички присъщи елементи, щяха да се видят огромните пробойни, зейнали в държавната сметка, заради предишни решения, уточнява ексминистърът.
По-нататък в интервюто Горанов се връща на темата, като отбелязва, че "по-скоро липсата на политически натиск върху служебното правителство на какъвто са подложени партийните кабинети, които се явяват на избори, даде възможност да се прояви относителен разум през последните 6 месеца. Оценката за финансовата и фискалната политика е по-скоро задоволителна".
Във връзка с множеството диференцирани ДДС ставки и опасността да си "издъним" бюджета, Горанов изтъква, че те "не добавят стойност за тези които плащат този данък". За съжаление изпуснахме духа от бутилката още в началото на Covid пандемията от пролетта на 2020 г., отбелязва бивщият министър и подчертава: "На въпроса дали има риск да "издъним" бюджета отговорът е лесен - риск няма, бюджетът вече е "издънен". Огромните ангажименти за разходи, които се поеха с увеличението на пенсиите и заплатите в публичния сектор тепърва ще се материализират през дефицити и дългове и то с порядъка на десетки милиарди в следващите няколко години".
Горанов споделя мнението си и попитан дали зарди горното уверено вървим към рецесия, а може би и стагфлация. Той припомня, април 2020 г., когато прогнозата на Министерството на финансите се е различавала в пъти от песимизма, залял държавата от повечето анализатори. "Консенсусните прогнози на повечето глобални анализатори от края на годината са за забавяне в еврозоната близко до нулев растеж или минимален спад от около -0,1 на сто. Аз мисля, че има предпоставки за ревизия в малко по-благоприятна перспектива. Топлото време в края есента и началото на зимата в Европа намали натиска върху цените на енергоносителите и настрои потребителите и бизнеса малко по-оптимистично. Прогнозите на правителството за 2023 г. не предвиждат спад на българската икономика и аз споделям тези очаквания."
Горанов обаче не пропуска да сложи пръст в раната: "Това, което ще е изпитание е пренастройването на всички към новата лихвена реалност. В същото време нормализацията на лихвите, минаването на положителна територия, има добри страни и би могло да даде възможност за оптимизация на бизнесмоделите на банките и преориентиране на приходната им база".
А защо икономиката засега се държи по-стабилно от очакванията, но изпълнението на приходите започва да боксува, пита Румяна Денчева.
Горанов й отговаря, че при условия на предимно частна икономика нейната устойчивост зависи по-скоро от гъвкавостта на частната инициатива. И следва коментар за състоянието на нещата: "Макар и с почти фатално закъснение, което се отрази на много по-висока инфлация у нас, се взеха мерки за компенсиране на цените на електроенергията за бизнеса, което помогна на редица сектори. Проблемът е, че при липсата на солиден център на властта, много лесно избуява популизма от една страна, а от друга страна липсата на стабилност и предвидимост сериозно свива оборотите на държавната машина. Администрацията започва да имитира дейност и това затруднява целия икономически живот. Показателно в това отношение е изпълнението на бюджета за 2022 г. Неизпълнение на приходите от ДДС със стотици милиони, невиждано от години, и то при огромна инфлация, и в същото време неизпълнение с близо 5 на сто на разходната част на бюджета. За съжаление спестяването в разходите е по-скоро симптом на неработещата държавна машина и липсата на капацитет за управление на инвестициите на държавата, а не някаква спестовност".
Не са пропуснати и други три ключови теми - Планът за възстановяване и устойчивост, пътят към еврозоната и, разбира се - Нексо.
На въпроса оправдан ли е рискът да предоговаряме ПВУ и да си останем само с първия транш, Горанов отговаря, че проблемите са започнали още по времето на служебното правителство през пролетта на 2021 г., "когато Асен Василев стъпи на врата на (вицепремиера Атанас) Пеканов и започнаха да вкарват доста спорни предложения, които сега се налага да се актуализират". "Този грях е на онова служебно правителство, което не можа да надскочи шарлатанията си или не я осъзнаваше. В плана бяха вкарани и доста спорни и никому ненужни промени, които някои кръстиха реформи и сега всички сме в капан".
Доста голяма част от предложените т.нар. реформи няма да добавят стойност за обществото ни, но за сметка на това могат възпрепятстват успеха на плана за възстановяване и устойчивост, изтъква ексминистърът.
Във връзка с риска "прозорецът" за еврозоната да се затвори под носа ни Владислав Горанов казва, че имаме шанс да спазим графика да заменим лева с евро от първи януари 2024 г. И прави дисекция по партиен и експертен признак: "Предимствата са много, а най-големите рискове са да лишим от догматична основа поне две партии и куп икономисти без въображение. Дебатът за еврото обаче даде и все още дава възможност да подредим елита на държавата, или тези които се смятат за такива, от двете страни на ясен ценностен, смислов и дори геополитически разлом, така че всеки ясно да заеме мястото си и да поеме отговорността си".
А дали ще валутният борд? "Бордът ще издържи и подобен въпрос не съществува. За всичките години не паричен съвет не сме имали по-здрава котва. Котвата обаче, освен че те предпазва от рисковете на бурното море, ако не бъде вдигната, ограничава движението в избраната посока. Тук е и преходът към еврото."
Всъщност с този въпрос Румяна Денчева започва интервюто си с Владислав Горанов - за новия, трети опит за кабинет... и скандалът около Nexo (Нексо), при който се заговори покрай възможни крипто измами и за финансирането на партиите.
Ето част от отговора (политическата): "Темата с финансирането на кампанията на ДБ и ПП от служители на Nexo и от служители на други компании тепърва трябва да се изследва задълбочено. Извън темата с Нексо, бизнесът на която е предмет на разследване, по-голямата тема е защо Сметната палата допуска да се заобикаля Закона за политическите партии и се допуска скрито финансиране от юридически лица, чрез подставени физически такива. Ако се вгледате в списъка на дарителите, ще забележите, че много служители на компании са дарявали големи суми, които вероятно са получили като извънредни еднократни бонуси от своите работодатели. Това е проспано от Сметната палата и затова трябва да се задават въпроси тепърва."
