Европейската комисия разреши българската троянска луканка да бъде добавена в регистъра на гарантираните традиционни специалитети на ЕС. В прессъобщението на ЕК се пояснява, че начинът, по който тя се произвежда традиционно, прави този продукт типично български.
При храните с традиционно специфичен характер (ХТСХ) се поставя акцент върху техните традиционни аспекти — например начина на производство или състава на продукта, като те не са свързани с конкретен географски регион. Името на продукт, който е регистриран като ХТСХ, го защитава от фалшифициране и злоупотреба.
Троянската луканка е пресован сурово-сушен и сурово-пушен месен продукт. Приготвя се от раздробено говеждо или биволско месо и свинско месо, натурални подправки и спомагателни суровини. Има характерен, умерено солен вкус и изразен аромат. Традиционният начин на производство при процеса на сушене и опушване я прави уникален за България продукт.
Наименованието идва от град Троян, където луканката е произведена и популяризирана за първи път от майстор Илия Таслаков. Той е един от първите ѝ производители в страната. През 1883 година Таслаков внася в България първите машини за нарязване на месото, се казва още в съобщението на ЕК.
Троянската луканка се прибавя към списъка с 69 гарантирани традиционни специалитети, които са защитени и е шестият защитен български продукт след "Филе Елена", "Панагюрска луканка ", "Роле Трапезица","Кайсерован врат Тракия" и "Пастърма говежда". "Горнооряховският суджук" пък е вписан в Европейския регистър на защитените географски указания и защитените наименования за произход.
