Снимка: БТА
Правната комисия на Народното събрание прие на първо четене законопроекта на служебния кабинет за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, с който се създава механизъм за разследване на главния прокурор.
Преди разискванията по законопроекта народните представители изслушаха главния прокурор Иван Гешев, който определи част от разпоредбите в него като противоконституционни.
12 народни представители гласуваха в подкрепа на промените, 8 се въздържаха, а един гласува "против". Проектът получи подкрепата на депутатите от "Продължаваме промяната", БСП, "Демократична България" и депутатите от ГЕРБ, но без Бранимир Балачев, който гласува "против".
Народните представители от ДПС и "Възраждане" се въздържаха.
Текстовете се фокусират и върху редица други въпроси като въвеждането на съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство от прокуратурата, ефективността на наказателното производство и други, информира БТА.
По думите на министъра на правосъдието Крум Зарков законът трябва да се приеме от парламента, защото моментът е назрял и обществото не желае да се занимава повече с този въпрос. Преди гласуването Зарков коментира, че приемането на законопроекта от правната комисия ще бъде добра новина и ще покаже, че народното представителство има сила и воля, а нека след това да се произнесе по него и Конституционният съд.
По време на разискванията бившият вътрешен министър Марин Маринов постави въпроса дали се изчерпва изцяло съдебната реформа, ако бъдат приети предложените проекти за промени в съдебните закони, не само този, уреждащ механизма за разследване на главния прокурор.
"Голяма част от хората искат темата за съдебната реформа да бъде затворена", добави депутатът от ГЕРБ.
Милен Матеев от "Продължаваме Промяната" е убеден, че законопроектът, който предвижда механизъм за разследване на главния прокурор, ще се превърне в закон до края на настоящото Народно събрание. Според него обаче, ако това стане, ще се промени историческото значение на този парламент и той ще се превърне в единствения, който е направил огромна крачка за съдебна реформа. По думите му в изложените мотиви вносителите са дали отговор на всички притеснения за противоконституционност на нормите в него.
От ДПС изразиха позиция, че ще се въздържат при гласуването си за механизма за разследване на главния прокурор. Народният представител Хамид Хамид заяви, че от партията ще поставят пред парламентарните групи отново на дневен ред проекта им за конституционни промени, от които "да започне истинската реформа в съдебната власт".
Той предвижда текстове, гарантиращи по-голяма независимост на редовия прокурор, "тримата големи" в съдебната система - главният прокурор, председателите на върховните съдилища, да не са членове по право във Висшия съдебен съвет.
Според Хамид Хамид в конституционните промени трябва да залегне още механизъм за разследването на "тримата големи", което да се прави от независим разследващ прокурор, който след края на разследването да стане съдия във върховния съд. По думите му промените трябва да засегнат и правомощията на главния прокурор.
Съдебната реформа ще приключи, когато в българското общество се създаде чувство за справедливост, а мисля, че още е далеч от него, коментира Петър Петров от "Възраждане".
Александър Николов от "Български възход" заяви, че няма как да се провежда съдебна или правна реформа от Народно събрание, което няма сили да излъчи мнозинство и кабинет, който да я извърши. По думите му няма как да се прави реформа в условията на "институционална шизофрения". Той добави, че законопроектът, предвиждащ механизъм за разследване на главния прокурор, е трябвало да бъде внесен от редовен кабинет, а не от служебен.
На общественото обсъждане преди седмица заместникът на главния прокурор Борислав Сарафов заяви, че ако предложените промени бъдат приети в този им вид, ще бъде сезиран Конституционният съд.
Не се знае обаче дали приетият на първо четене в комисията законопроект ще има достатъчно време, за да извърви процедурата до второто четене, която минава през първо гласуване в пленарната зала, второ гласуване на комисията и едва тогава окончателното приемане или отхвърляне в залата. За това ще е необходима поне седмица, а третият мандат върви към провал, което ще рече и разпускане на парламента. В следващо Народно събрание недовършени законопроекти не се гласуват и процедурата трябва да започне отначало.
