Националната следствена служба отново ще бъде независим орган в състава на съдебната власт. За целта НСлС тя излиза от Прокуратурата. Това реши парламентът, който прие на първо четене промените в Закона за съдебната власт, внесени от "Възраждане", със 117 гласа "за". Подкрепата дойде от депутатите на ГЕРБ, ДПС, БСП и на вносителите, както и на един-единствен депутат от "Продължаваме промяната" - бившия шеф на Следствието Бойко Рашков.
Против бяха единствено народните избраници на "Демократична България" и четирима от ПП, като останалите от групата им се въздържаха. "Въздържал се" гласуваха и депутатите на "Български възход".
Наред с възстановяването на предишната независимост на Националното следствие, законът въвежда и механизъм за контрол над главния прокурор. Той вече ще може да бъде разследван заедно със своите заместници от директора на Националната следствена служба при съмнение за извършено престъпление. Шефът на следователите ще може да предлага на ВСС предсрочното отстраняване на обвинител №1, когато са налице законовите основания за това. В проекта се предвижда директорът на Националната следствена служба да получава функциите и на разследващ прокурор, когато се отнася до обвинител №1 и заместниците му.
Бившият директор на НСлС Бойко Рашков заяви от трибуната, че независимо от мнението на своята парламентарна група ПП, ще подкрепи промените на "Възраждане" с аргумента, че независимостта на Националната следствена служба трябва да бъде възстановена.
"Аз ще подкрепя връщането на независимостта на следствието", каза Бойко Рашков. Той подчерта, че не е ефективно следователите да бъдат подчинени на прокурорите и даде за пример как в момента дори следовател да намери грешки в разследването, прокурорът не се съобразява с мнението му. "Аз съм работил с двама главни прокурори, като директор на НСлС, дори и промени в Конституцията, ако трябва, но да се върне мястото й на независим орган", заяви Рашков и посочи, че в момента следователи и прокурори са едно цяло структурно. "Един следовател, назначен от прокурорската квота, няма как да разследва прокуратурата", напомни още Рашков.
Изказването му предизвика комплиментите на ГЕРБ, "Възраждане", ДПС и БСП.
От ДБ изтъкнаха като аргумент да не подкрепят законовите промени своите съмнения относно възможността шефът на следователите да разследва главния прокурор. Депутатите на "Демократична България" смятат, че следователят няма да е достатъчно независим и затова държат на своето предложение в НПК контролът и разследването да се извършват от съдия. От ПП също предпочитат съдия, защото не вярват, че следователят ще остане независим.
Според бившата правосъдна министърка от ДБ Надежда Йорданова механизмът за контрол и разследване на "Възраждане" не е ефективен, защото само прокурор може да повдига обвинение на главния прокурор или неговите заместници, в случай че има престъпление. Тя повтори, че един съдия е много по-независим от влияние в случая.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова защити позицията на Бойко Рашков.
"Предложението е добро и го казвам като бивш следовател. И напълно подкрепям това, което г-н Рашков каза, трябва да уважим тази юридическа експертиза. Отделянето на следствената служба като независим орган ще гарантира по-добра работа, без зависимости и с реален резултат. Нинова добави, че ще подкрепи, освен закона на "Възраждане", и промените в тази посока в проектите за НПК, внесени от МС и ДБ.
По време на дебатите прехвърчаха и остри политически реплики извън юридическото поле на дискусията. Искрен Митев от ПП предизвика бурната реакция на залата с изказването си, че ПГ на ГЕРБ е "звяр" и "вълк". Репликата му беше адресирана към "Възраждане". Депутатът изрази изумлението си, че партията на Костадин Костадинов, която критикува ГЕРБ и била борец за независима съдебна система, е съгласна, че партията на Борисов подкрепя техния законопроект.
"В България има звяр, това е ГЕРБ и когато "Възраждане" предложи мрежа, и звярът каже "тази мрежа е много хубава", къде се е чуло и видяло вълкът да хвали ловеца? С този пример дори и мухата, която живее под зализаните перчеми на наши колеги, ще разбере за какво говори", каза Искрен Митев.
Председателстващият заседанието Йордан Цонев веднага направи забележка на Митев за езика. "Как да постъпя, като един народен представител нарича една партия, за която са гласували 650 хил. български граждани, звяр? Как да постъпя? Да го похваля?! Да не се държим като хванати от улицата", реагира Цонев.
Десислава Атанасова от името на ГЕРБ пък го помоли да напомни на Искрен Митем, че още не е дошъл по дневен ред законът за горите. "Има колеги от различни групи, които не знаят коя точка от дневния ред обсъждаме. Да ги прекъсвате и да им обясните, че законът за горите не е обсъжданата точка в момента. Думите като "звяр", "вълк" може би са относими към тази точка, тогава му давайте думата", реагира Атанасова.
"Мога да правя бележки, мога и да спирам изказвания, но това няма да отмени някои базови дефицити. Християните, когато искат да помогнат на някого, се молят за него", отвърна Йордан Цонев.
Самият той пък влезе в спор с представители на ДБ по темата за съдебната реформа. Той посочи, че досега 5 пъти сме променяли Конституцията, от които 4 пъти в частта й за съдебната власт. Той заключи, че това е било все под давление на европейските партньори, но по налагането на един кръг в България. Цонев посочи, че този кръг е приватизирал евроатлантическите идеи за лични цели и е получил сила от нашите европейски партньори.
По думите на Цонев този кръг признава само съдия да да разследва главния прокурор, защото е овладял съдебната система "чрез една организация, наречена Съюз на съдиите". "Какъвто и друг механизъм да приемем, ще получим не от европейските партньори, "това не е, сменете го", ако не е съдия, ако не угодим на този кръг", пророкува той. И визира не само ДБ, но и ПП. "Соча вас, защото вие сте от прокситата на този кръг", каза Цонев.
Атанас Славов от ДБ защити съдиите, че Цонев е хвърлил "необосновано съмнение" върху работата им. Той обаче нарече "палеативи" промените за това следовател или някакъв прокурор да разследват главния прокурор. "Това няма да сработи", каза той. И отрече да има каквото и да е влияние върху съдебната власт от каквито и да е кръгове. Същото заявиха Надежда Йорданова и Христо Иванов, които изтъкнаха, че не става въпрос за доклади, писани от някакъв кръг у нас, а за европейски стандарти, които ЕК и европейските институции искат от нас да постигнем в съдебната реформа.
Пленарната зала прие и законопроекта за промени в съдебната власт,
внесени от Министерския съвет, който предвижда засилване на ролята на
Инспектората към Висшия съдебен съвет за превенция и противодействието
на корупцията в съдебната власт. Въвежда се и изискването Инспекторатът
към ВСС да приеме Кодекс за етично поведение на българските съдии и на
българските прокурори. Проектът на правителството е продиктуван от
ангажименти, свързани с Националния план за възстановяване и
устойчивост.