Твърди се, че селището е било богато колкото Рим, а потъването му при бурен прилив в средата на XIV в. е наказание Господне. Много митове обграждат севернофризийския град Рунгхолт. Едва сега учените откриха къде се намира потъналото място. пише impressio.dir.bg.
На 16 януари 1362 г. по крайбрежието на Северно море в Северна Фризия се задава катастрофа - ураган тласка водните маси към дървените диги.
Те се пропукват и остров Нордщранд е разкъсан на части. Хиляди хора загиват в ледените наводнения, цели селища са заличени. Едно от местата, които потъват по време на така наречените "Гроте Мандреке" ("Голямото давене"), е Рунгхолт. Около "Атлантида на Северно море" и до днес са възникнали безброй митове, разказва NDR.Преданията разказват, че селището е било богато като Рим, а потъването е било божие наказание за разгулния живот на жителите му. Легенда от XVI в. повествува, че пияни в една кръчма напили до несвяст една свиня и я сложили в легло. Повикали местния свещеник, за да даде на "болния" последно причастие. Когато проповедникът разбрал за измамата, понечил да си тръгне, но го задържали, принудили го да пие с тях и му се подигравали. Цялата утвар за причастие била залята с бира. След това проповедникът влязъл в църквата и помолил Господ да накаже безбожните пияници. Малко след това се разразила силна буря и Рунгхолт потънал.
Снимка: Скрийншот/You Tube
Сагите за потъналия град вдъхновяват поети и писатели
Поетът Детлев фон Лилиенкрон е почерпил доста вдъхновение от тази сага. В баладата му Trutz, Blanke Hans от 1882 г. се казва:
Един-единствен вик - градът потънал под вода,
стотици хиляди намерили смъртта.
Там, гдето вчера имало е глъч и много са се веселили,
на следващия ден си плуват риби мълчаливи.
Теодор Щорм също споменава потъналия град Рунгхолт в новелата си Eine Halligfahrt. И до днес хората по крайбрежието си разказват, че в спокойно време може да се чуе как камбаните на църквата на Рунгхолт звънят в тинята.
Дали историите за Рунгхолт са чиста фантазия?
Не, сигурно е, че Рунгхолт е съществувал. Това се доказва от документи и записи. Археолозите предполагат, че градът е бил важно селище с пристанище според тогавашните стандарти. В тинята са открити останки от шлюз. Предполага се, че жителите на града са произвеждали сол и са я доставяли чак до Райнланд и Фландрия. Жителите на Рунгхолт вероятно са търгували и с вълна и кехлибар.
Снимка: Скрийншот/You Tube
Дълго време точното местоположение на Рунгхолт не е било изяснено със сигурност, тъй като липсват сигурни данни. Освен това Ваденско море - днес обект на световното наследство на ЮНЕСКО - непрекъснато се променя под въздействието на приливите и отливите. Два пъти на ден районът се наводнява, така че материалът се отмива и се връща обратно.
През 1921 г. роденият в Нордщранд Андреас Буш открива в тинята така наречените културни следи: остатъци от шлюз, кладенци, ровове и останки от корабостроителница. Буш, който по професия е фермер, а не учен, се занимава сериозно с находката като изучава всички геоложки, метеорологични и хидрографски въпроси, за да документира правилно своите открития. Той също така проверява и статистическите данни за огромните вълни в района, историческата картография и планирането и изграждането на диги и морски стени. Въз основа на констатациите си Буш изчислява, че броят на жителите е бил между 1500 и 2000 души. Той приема, че потъналият Рунгхолт трябва да се е намирал на юг от Халиг Зюдфал.
Етнологът и писател Ханс-Петер Дуер пък смята, че Рунгхолт се е намирал на север от Халиг Зюдфал. Мнението му се базира на карта на Йоханес Мехер от 1652 г., която е съставена около 200 години след потъването на Рунгхолт. На нея е отбелязана енорията на север от Зюдфал. От 1994 г. нататък, като професор в университета в Бремен, Дуер предприема многобройни екскурзии със своите студенти до калните полета. Намират керамика, монети, скъпоценни камъни и, според собствения му разказ, останки от кораб от остров Крит. Той смята, че това е потвърждение за местоположението на Рунгхолт. Нещо повече - той вярва, че Рунгхолт е бил търговски център още в древността и си задава въпроса дали още преди повече от 3000 години моряци от Крит са плавали в Северно море, за да се сдобият с кехлибар?
Въпросните тези са предмет на спорове от много години. Учените от археологическата служба в Шлезвиг са скептични: експертите смятат, че находките на Дуер не са впечатляващи. Те не са виждали останките на кораба. От друга страна, Дуер твърди, че е предал на държавната служба карта със зрелищните находки, които са останали в тинята. Последната от своя страна не може да потвърди това.
Открито е мястото на църквата в Рунгхолт
Рунгхолт се смята за "Атлантида на Северно море". В продължение на повече от век изследователите не са единодушни относно точното местоположение на потъналия обект - досега. Едва през май 2023 г. дебатът за местоположението на Рунгхолт отново става актуален. И наистина: екип от изследователи обяви, че е открил неизвестна досега двукилометрова верига остатъци от могили в близост до Халиг Зюдфал. Според експертите на една от тези могили се виждат структури, които несъмнено могат да се смятат за основи на църква. Твърди се, че площта на старата църква е около 600 кв. м.
Снимка: Скрийншот/You Tube
"Особеността на находката се състои в значението на църквата като център на селищната структура", казва Рут Бланкенфелд от Центъра за балтийска и скандинавска археология. Освен нея в изледването участват и специалисти от Държавната археологическа служба на Германия, Университета "Кристиан Албрехт" в Кил и Университета "Йоханес Гутенберг" в Майнц, участва в изследването.
Изследователите все още пазят в тайна точното местоположение
Според изследователите те са открили също така системни дренажни системи, морска дига с пристанище и две по-малки църкви или параклиси. По този начин откритият селищен район трябва да се разглежда като едно от главните селища на средновековния административен окръг Едомсхарде.
Снимка: Скрийншот/You Tube
Експертите засега пазят в тайна точното местоположение на находката.
След като анализират намерените артефакти, те искат да разберат още
повече за мита за Рунгхолт с нови разкопки в приливно-отливните полета и
след това окончателно да отговорят на изследователския въпрос, който е
на повече от 100 години.