Какво се случва с лихвите по кредитите у нас

  

През седмицата станаха факт поредните увеличавания на лихвените проценти от страна на Федералния резерв и Европейската централна банка с 0,25 процентни пункта, се казва в анализ на Института за пазарна икономика. Експертите припомнят, че ЕЦБ публикува резултатите си от редовното си проучване за дейността на банките (Bank Lending Survey).

Те показват, че и през второто тримесечие на 2023 г. банките в еврозоната отчитат допълнително затягане на кредитните стандарти – вътрешните насоки или критерии за одобряване на заеми. Според проучването, нетният процент на затягане, дефиниран като процента респонденти, които са отчели затягане в кредитните стандарти в последните три месеца, минус процента на респондентите, отчели отпускане, е съответно 14% при фирмените кредити, 8% при жилищните и 18% при потребителските.

Макар и стойностите да са по-скромни спрямо тези от миналото тримесечие (с изключение на потребителските кредити), самият факт, че са положителни показва, че банките в еврозоната като цяло затягат стандартите си – тенденция, която започна около края на 2021 и началото на 2022 г. Според отговорите на респондентите най-значимата причина за затягането са промените във възприятието за риск на банките и при трите категории кредити, следвана от толеранса към риск на банките (особено при потребителските кредити и не чак толкова при жилищните). Ръстът в разходите за финансиране е също особено важен фактор за затягането на стандартите при кредитите за бизнеса.

 
Допълнително затягане през последното тримесечие се наблюдава и при формалните условия за отпускане на кредит – отново значително повече респонденти са отчели затягане, отколкото разхлабване, посочват от ИПИ. И при трите вида кредити общото повишаване в  изискванията започва да се забелязва от края на 2021 г., а основна причина за тенденцията са растящите спредове по по-рисковите заеми (спрямо отправни лихвени проценти), следвано от растящите спредове по заемите като цяло (особено при фирмените и жилищните кредити).

За съжаление, проучването не включва банките в България. На фона на резултатите от него обаче изглежда, че политиката на парично затягане, водена от ЕЦБ, далеч не се пренася у нас, казват икономистите. И дават за пример месец юни, когато паричният агрегат М1 (валута в обръщение и овърнайт депозити) расте на годишна база с 12,3% (което все пак е забавяне спрямо предни месеци), докато в еврозоната той се свива със 7%. Агрегатът М3 (включващ М1, както и депозити с договорен матуритет до 2 години, депозити с предизвестие до 3 месеца, облигации с матуритет до 2 години, дялове на фондовете на паричния пазар и репо-сделки), расте у нас с 11,4% на годишна основа, а в еврозоната расте с едва 0,6%.  

Що се отнася до кредитирането, охлаждане у нас има, но определено не със същите темпове като в еврозоната, категорични са от ИПИ. Например през юни размерът на общия кредит към неправителствения сектор у нас расте с 11,9% годишно (спрямо пик от около 14% в средата на 2022 г.), докато в еврозоната ръстът е едва 2% (спрямо пик от около 9% миналата година). Годишните ръстове при кредитите към нефинансовите предприятия и домакинствата са съответно 8,4% и 14%, а в еврозоната – 3% и 1,7%.
 
При лихвите се наблюдават по-големи прилики между случващото се у нас и еврозоната. Докато лихвените проценти за нефинансовите предприятия за месец май у нас са 3,77% и 4,01% за кредитите в левове (съответно до 1 млн. лв. и над 1 млн. лв.) и 4,92% и 5,35% за кредитите в евро (съответно до 1 млн. лв. и над 1 млн. лв.), в еврозоната композитният индекс за лихвите по кредитирането за бизнеса (покриващ различни типове заеми според матуритет и обем) е 4,57%.

Лихвите у нас по жилищните кредити обаче остават далеч по-ниски – към месец май средният лихвен процент е 2,59%, като тази стойност е много близка до тези от последните месеци, т.е. се наблюдава стагнация. Композитният индекс за лихвите по жилищните кредити в еврозоната е 3,58%, а траекторията от средата на 2022 г. е възходяща. Една от възможните причини за ниските лихвени проценти при жилищното кредитиране у нас е високата ликвидност в банковата система, която държи ниски лихвите по депозитите. Това съответно се отразява на лихвите по жилищните кредити, които често у нас се изчисляват на база тези по депозитите.
 
Въпреки действията на ЕЦБ, както и тези на БНБ – припомняме, че от началото на юли задължителните минимални резерви у нас за привлечените средства от резиденти и нерезиденти са вече 12% – кредитирането у нас расте устойчиво и макар лихвите за нефинансовите предприятия да се доближават то тези в еврозоната, то тези по жилищните кредити стоят все още трайно ниски.  

Според макроикономическата прогноза на БНБ от юни, годишният растеж на кредита към неправителствения сектор се очаква да се забави до 6,4% към края на годината и до 4,2% към края на 2024 г., което все още е значително по-голям ръст спрямо наблюдавания в еврозоната към момента. Тъй като България все още не е част от еврозоната, проучването за дейността на банките не включва родни респонденти, което не позволява да се проследи дали изобщо има промяна в нагласите за кредитиране и съответните стандарти и условия сред банките у нас, и ако има – в какви измерения и с какво темпо би се проявила, заключва анализът.