Снимка: Булфото
На 6 август Българската православна църква отбелязва празника Преображение Господне, който води началото си от първите векове на християнството.
Според народното поверие, с идването на празника небето се отваря и откликва на съкровените стремежи на хората - денят се свърза с промяна и нова надежда. На този ден народът вярва, че природата, която досега е била подвластна на лятото, се преобразява и се обръща към зимата. Слънцето обръща гръб на лятото и поглежда към есента, а прелетните птици се събират на ята, за да тръгнат към топлите страни. В църковните храмове се освещава грозде.
Празникът има своето начало в първите векове на Християнството и е свързано с едно много важно събитие от Християнската религия - явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най‐близките му ученици - Петър, Йоан и Яков, за да утвърди вярата им.
Изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а след като се събудили, видели своя Учител напълно преобразен. Лицето Му светело като слънце, а дрехите Му блестели като светлина.
В един момент светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте." При тези думи апостолите в силен страх паднали на земята. Господ се приближил към учениците Си и казал: "Станете, не бойте се!" Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.
В някои български градове все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и стоки. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби за есента.
Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно
преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към
зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи, а
дългият летен ден започва да намалява./dir.bg