Певицата Милена Славова не е осъществила дискриминация по признак "сексуална ориентация". Това реши състав на Върховния административен съд, като определението му е окончателно и се подлежи на обжалване и протест.
С решението на ВАС се отменя първоинстанционната присъда на Административния съд София-град по делото от 2022 г., с което е отменено решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) във връзка с жалба, подадена срещу Милена Славова от две физически лица и Младежката ЛГБТ организация "Действие".
Казусът започна от статус, публикуван в личния профил на Славова във Facebook.
"Сигурна съм, че не подкрепям гей парадите! Горко на нормалните хора, задушаваме се вече от наглостта и парадирането на разни извратеняци. И не се извинявам за думите си", гласеше постът на певицата, а думите ѝ станаха повод за жалба за дискриминация, подадена именно от представители на ЛГБТ общността.
Върховните магистрати приемат, че цялостното поведение на Милена Славова демонстрира разграничението, което тя прави между "участници в гей паради" и "лица с хомосексуална ориентация".
В неодобрението на гей парадите, изразено с ярък езиков изказ, не се забелязва вложен смисъл за отричане на правото на самоопределение на част от участниците в гей парадите. Това очевидно не е с цел накърняване достойнството на конкретно лице поради неговата сексуална ориентация, а още повече това неодобрение е в състояние да създаде по принцип враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда спрямо лица с хомосексуална ориентация като обособена група, посочват от ВАС.
Общественото положение на Милена Славова не предполага притежаване или стремеж към придобиване на официална публична власт, чрез която тя да е в състояние да налага мнението си при регулиране на обществени отношения, включително и относно провеждането на гей паради, за разлика например от кмета на Москва и кмета на Варшава, станали повод за образуване пред ЕСПЧ на делата Alekseyev v. Russia и Bączkowski and Others v. Poland.
Публичният й образ на човек с алтернативно на общественото мнение също изключва възможността тя да създава стереотип на обществено поведение, което стигматизира група лица на основаната на сексуалната им ориентация, насажда по отношение на тях враждебност, непоносимост и нетърпимост, добавят от съда.
Формата и контекста, в който са направени изказванията, а именно тяхната персонализация към отделни прояви (гей-парад) и отделни участници в тях (точно описание с външен вид и конкретна постъпка) са показателни за това, че те не са насочени към основен аспект на идентичността на ЛГБТ общността и не са били в състояние да засегнат човешкото достойнство на нейните представители. Следователно в случая кръгът на лицата, които са възприели публикацията и изказването е ирелевантен за тяхното квалифициране като "тормоз", смятат магистратите.