Сезонни работници изхвърлени на улицата, тежки условия на труд, без трудови договори или работа без почивка – това са накратко оплакванията на хората, които отиват да работят сезонна работа в чужбина. Търсенето на временна заетост в други страни крие рискове.
В Якимово се провежда информационна кампания за рисковете, които предприемат хората, решили да работят сезонно в чужбина. В селото мнозина избират този начин на препитание.
Според Анелия Иванова от КТ "Подкрепа" най-честото нарушение е нерегламентираното заплащане.
"Договорите, които сключват, обикновено не включват заплащане на минималната часова ставка. Често работят повече от регламентираното работно време, а това не се заплаща. Не им се подсигуряват полагаемите отпуски. Това са данните за Франция. В началото хората много се страхуваха, но вече за щастие започват да си търсят правата", заяви тя пред NOVA NEWS.
По думите на зам.-кмета на Якимово сред проблемите е и предварително уговорената надница, която не се спазва.
Председателят на сектор "Информиране" в Европейския орган на труда - Иван Ячик, сподели, че желаещи да работят в чужбина има.
"Предоставяме информация за сезонна работа зад граница, защото всеки работник трябва да знае какви са правата му. Нека който има оплаквания, да потърси съдействие", призова той.
Търсенето на сезонна заетост в чужбина крие рискове от попадане в
измамни схеми, поради което със стартирането на активното набиране на
работна сила ИА „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) традиционно напомня
правата и задълженията на работниците и работодателите.
Законодателството предвижда изпращането на работници и служители да се базира задължително на писмен документ.
Според начина на изпращане той може да бъде трудов договор, акт
на изпращане, споразумение за командироване, посреднически договор.
В документа задължително се посочват уговорените условия на труд и
възнаграждение в съответствие със законодателството на приемащата страна
- размерът на основното и на допълнителните трудови възнаграждения;
условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размерът на
заплащането им; продължителността на работния ден и работната седмица,
както и на дневната, междудневната и седмичната почивки; дните на
официалните празници; размерът на платения годишен отпуск; условията за
жилищно настаняване на работника или служителя; други финансови условия
на командироването или изпращането (пътни разходи, квартира и др.).
Във всички случаи устроените на работа лица следва да бъдат уведомени писмено за минималните условия на труд в приемащата държава (в която ще се полага трудът).
Сред най-сигурните индикатори за възможна измама са настояването кореспонденцията да се води онлайн или по телефон, както и отказът от пряк контакт на предлагащия заетост с търсещия работа или уговаряне на срещи извън офис. Друг сигнал е, когато от хората, търсещи работа в чужбина, се изискват предварително такси и други плащания. При изпращане чрез командироване, сигнал за измама е, когато работодателят действа като т.нар. „пощенска кутия“, т.е. не развива значителна идентична дейност в България, а сключва трудови договори с лицата единствено за да ги изпрати зад граница.
По проект „Контрол на командированите лица“, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, Инспекцията по труда създаде въпросник за самооценка, с помощта на който може да се провери дали командироването има белези на недействително. Той е достъпен на единния национален уебсайт https://postedworkers.gli.government.bg/ относно командироването на работници, поддържан от агенцията.
Ако заминаването е чрез фирма посредник, търсещият работа трябва да има сключен посреднически договор с нея и
да тръгва от България със сключен трудов договор на разбираем за него
език с работодателя, при когото ще работи в приемащата държава.
Най-често се предлагат договори на двата езика – на български и на
държавата, в която ще се полага трудът.
Фирмите посредници и предприятията, които осигуряват временна работа (ПОВР) подлежат на задължителна регистрация, за да упражняват своята дейност по устройване на работа в чужбина съгласно изискванията на законодателството. Списъците на лицензираните посредници и ПОВР са достъпни на сайта на Агенцията по заетостта https://www.az.government.bg/intermediaries/ Работници зад граница могат да бъдат изпратени и от работодател като командировани лица в рамките на предоставяне на услуги. В този случай трудовият договор е с командироващия работодател. Условията на труд при командироването се описват в споразумение, което се сключва между работодателя и командирования работник.
При изпращане от ПОВР работникът трябва да получи екземпляр от трудовия договор, сключен с предприятието, осигуряващо временна работа, и копие от регистрацията му в НАП. Самото изпращане в предприятието ползвател се извършва с писмен акт. В него се посочва датата на явяване в предприятието ползвател, точният му адрес, мястото на работа, работното място, наименованието на длъжността и характерът на работата, както и длъжностното лице, при което следва да се яви работникът или служителят. Актът се връчва на работника или служителя срещу подпис не по-късно от един работен ден преди датата, определена за постъпването му на работа в предприятието ползвател, като се отбелязва датата на връчването му.
При нарушени трудови права Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ може да сезира органите в приемащата държава.
Необходимо е контролните органи да разполагат с данните за
работодателя, при когото ще полагат труд, и за обекта, където се
работи.
На сайта на Инспекцията по труда https://www.gli.government.bg/bg,
в секцията „За работодатели и работещи“, е публикувана полезна
информация за работа в Европейския съюз, както и за условията на труд и
живот в страните членки. Подобна информация е налична и на единния
национален уебсайт относно командироването на работници https://postedworkers.gli.government.bg/bg/. Той се поддържа от Инспекцията по труда.
В сайта на EURES мрежата https://eures.ec.europa.eu/index_bg се публикуват обяви от проверени работодатели на територията на Европейския съюз, освен важна информация за условията на труд.
За българите, работещи в чужбина Главната инспекция по труда поддържа
телефонен номер 00359 2 8101 747, на който те могат да потърсят
консултация и съдействие в рамките на работното време.