Страници

сряда, 10 юли 2024 г.

Глобалната данъчна система е пълна с вратички, а в тихите коридори на ООН се води битка

 

Глобалната данъчна система е пълна с вратички, чрез които корпорациите укриват данъци, предупреждават икономисти. В желанието си да промени ситуацията, в края на миналата година ООН прие резолюция, която да стимулира разработването на нова данъчна архитектура. Тези опити може да успеят, ако САЩ не им пречат, пише в статията си за американското списание Foreign Affairs (FA) нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц.

В тихите коридори на Обединените нации се води битка. Миналия декември Общото събрание на ООН прие резолюция за започване на преговори за нова, по-справедлива глобална данъчна архитектура. Предложената рамкова конвенция за международно данъчно сътрудничество има за цел да реформира настоящата разбита система, пълна с вратички, които позволяват на корпорации и богати хора да укриват данъци, бяха сред аргументите за приемането на резолюцията.

Мащабът на проблема е потресаващ

Сегашната система позволява на компании и богати лица да крият печалби в така наречените данъчни убежища. Всяка година 35% от транснационалните чуждестранни печалби - т.е. тези, спечелени от корпорации извън родната им страна - се падат на Швейцария, Сингапур, Бермудите и Каймановите острови, които са извън обсега на данъчните власти на страните, в които са базирани компаниите. Произтичащата годишна загуба от необлагане на печалбата от приходи се оценява на между 240 и 600 милиарда долара.

В резултат на това приходите от корпоративни данъци не са нараснали през последните години - но печалбите са - което е особено обезпокоително, като се има предвид острата нужда на много правителства от пари за решаване на екологични, хуманитарни и множество други неотложни проблеми, включително образование, здравеопазване и инфраструктура. Укриването на данъци пречи на правителствата по света да предоставят основни услуги на своите граждани, което допринася за глобалното неравенство, което достига невероятни висоти. По-малко от три хиляди души притежават близо 15 трилиона долара, което се равнява на годишния БВП на Германия, Индия, Япония и Обединеното кралство взети заедно, сочат данните на ООН от пакета документи към приетата резолюция.

Съществува ясна необходимост от международна конвенция, която да коригира тези грешки. Ето защо 125 държави, водени от Африканската група, най-голямата регионална организация в рамките на ООН, гласуваха в подкрепа на резолюция за преразглеждане на глобалната данъчна система. Лидерите на тези страни разбират, че данъчното облагане на големи, печеливши корпорации и милиардери е най-рационалният начин за увеличаване на приходите и че Рамковата конвенция на ООН ще помогне да започне този процес. С приемането на резолюцията държавите-членки имат възможността да създадат по-справедлив и по-ефективен глобален данъчен режим, който позволява на правителствата да финансират обществените блага и услуги, необходими за икономически растеж и намаляване на неравенството.

Но откакто реалните преговори започнаха през февруари, редица страни с високи доходи - Япония, Южна Корея, Великобритания и Съединените щати - правят всичко възможно да провалят усилията. Те искат да избегнат дублирането на паралелни усилия за реформиране на глобалните данъчни правила, водени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), клубът на най-богатите страни със седалище в Париж. Стиглиц, обаче, предупреждава, че десетилетният проект, който разработи така нареченото решение от две части на ОИСР, има сериозни недостатъци. Вместо да наливат повече ресурси в неуспешните усилия на ОИСР досега, Съединените щати трябва да подкрепят водените от Африка преговори под егидата на ООН.

Случаите на укриване на данъци се увеличават

Действащата в момента международна данъчна система, създадена преди век от Обществото на нациите, е предназначена не да максимизира икономическия растеж или да минимизира разликите в доходите, а да гарантира, че най-богатите компании не трябва да плащат прекомерни данъци или да поемат данъчната тежест върху доходите си в две различни юрисдикции. Обществото на нациите не могло да предвиди, че един ден компаниите ще използват тази система, за да избегнат напълно плащането на данък върху печалбата.

Преди три десетилетия глобализацията постави началото на златната ера на избягването на данъци. Цял екип от професионалисти: счетоводители, адвокати и консултанти помогнаха тази практика да се превърне от изкуство в наука. Разнообразие от сигурни убежища (наричани още данъчен рай) се появиха по света, за да осигурят значителна защита на печалбите, които иначе биха били обложени с данъци в други страни.

От 60-те години на миналия век световните корпоративни печалби намаляват, въпреки огромните увеличения на корпоративните приходи преди облагане с данъци, а глобализацията и развитието на цифровата икономика ускориха тази тенденция. Технологичните гиганти, които успяха да спекулират с потребителски данни, не остават по-назад по отношение на укриването на данъци.

Историческите споразумения на Apple с ирландското правителство

включително и сделки през 1991 г. и 2007 г., позволиха на компанията да отпише почти всички печалби в рамките на ЕС на европейската си централа в Корк, Ирландия. След това се възползва от вратичките в данъчните закони на Ирландия и САЩ, за да припише печалби на подразделения, които съществуват само на хартия и следователно не подлежат на данъчно облагане в нито една от страните. Според резултатите от разследване на Европейската комисия, благодарение на това споразумение до 2014 г. Apple намали данъчната тежест до едва 0.05%.

За транснационалните корпорации тази съмнителна практика се превърна в норма. Например преди две години 37-те служители на Shell на Бахамските острови генерираха 28 милиарда долара приходи и 1.55 милиарда долара необлагаеми печалби, според отчета на компанията за 2022 г. Цялата статия прочетете ТУК