Снимка: БТА
Температурите у нас още ще се повишават, сухият и горещ период започна и утре той ще продължи вече над пет дни. По климатичните характеристики, след петия ден на топлото време, това вече се нарича гореща вълна и тогава ние, метеоролозите, повишаваме степента за опасните метеорологични явления.
За утре от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) обявихме оранжев предупредителен код за високи температури в цялата страна, защото това вече е пети ден, в който у нас има температури над климатичните норми - над 35 градуса по Целзий. Това каза в интервю за БТА главен асистент доктор Анастасия Стойчева, директор на департамента "Прогнози и информационно обслужване" в НИМХ, свързано с горещото време и с високите температури в България.Жълт код се обявява при температури до 39 градуса, а оранжев код - при високи температури до 42 градуса
Жълт код се издава, когато температурите са над 35 до 39 градуса, а когато са между 39 и 42 градуса предупредителният код е оранжев, обясни Анастасия Стойчева. Тя уточни обаче, че когато има продължителен период с високи температури, на всеки пети ден се повишава степента на издаваните предупреждения за опасно високи температури. По тази причина от утре, 12 юли, вече издадохме оранжев код за цялата страна, добави директорът на департамента "Прогнози и информационно обслужване" в НИМХ.
"Ако днес температурите са между 34 и 39 градуса, утре също температурите ще са такива, но от тази събота температурите се очаква да надвишат 40 градуса в повече райони на страната. Това се отнася също за неделя и за понеделник, а и до средата на следващата седмица. Това означава, че в тези дни се очаква температурите да надвишат 40 градуса - до сряда, четвъртък, през следващата седмица", каза Анастасия Стойчева.
Тя уточни, че през този период се очаква максималните температури да достигнат от 37 до 42 градуса. Най-високите температури се очаква да са в сряда и в четвъртък през следващата седмица, а преди това - в началото на седмицата, в понеделник и вторник, температурите ще достигнат от 36 до 41 градуса, съобщи Стойчева.
Червен предупредителен код се издава за температури над 43 градуса, каза директорът на департамента "Прогнози и информационно обслужване" в НИМХ.
На въпрос в тези дни, които предстоят у нас с високи температури, очаква ли се да има и червен код, Анастасия Стойчева отговори, че "би могло, в края на периода (до средата на следващата седмица), да стигнем и до червен код".
Предупреждения от Италия до Румъния
Предупреждения за опасно горещо време, горски пожари, топене на настилки в градовете - силната гореща вълна повиши температурите в части от Централна и Южна Европа до 40 градуса по Целзий на някои места, съобщи Асошиейтед прес, на която се позова БТА.
От Италия до Румъния властите предупреждават хората да бъдат внимателни, да шофират внимателно, ако отиват на почивка, да пият много вода и да избягват да излизат през най-горещите часове на деня.
Горещите условия се влошават от влажността и могат да засегнат и здрави хора, и хора със здравословни проблеми, предупредиха италианските власти. Подобни предупреждения бяха издадени в съседна Хърватия. Основният туристически курорт на Хърватия, град Дубровник в южната част на Адриатическо море, регистрира 28 градуса по Целзий на разсъмване, с което даде сигнал, че няма да има облекчение, когато слънцето залезе.
Тази седмица беше съобщено за горски пожари в Албания, близо до границата с Гърция, както и в Босна и Италия. Няколко пожара бушуваха в четвъртък в района на южен Коринт в Гърция и на остров Лесбос в източно Егейско море. В четвъртък бяха издадени предупреждения за района около столицата Атина и други части на централна Гърция, с подобно предупреждение за североизточната част на страната в петък.
Гръцките власти заявиха, че това лято страната е изправена пред най-висок риск от горски пожари от две десетилетия след мека, почти бездъждовна зима и пролет, оставили растителността много суха. Метеоролозите заявиха, че температурите са дори по-високи от официално съобщените в големите градове, където нагорещеният бетон излъчва топлина над земята и асфалтът омеква под краката.
"Беше невъзможно да се диша вчера", каза Антонела Спиканович от черногорската столица Подгорица, където температурите достигнаха 39 градуса по Целзий в сряда. Градът изглеждаше изоставен, след като много от жителите му останаха на закрито или се отправиха към брега на Адриатическо море или към планините. "Прекарвам дните си в апартамента, под климатика", казва Джордже Станишич, електроинженер, също от Подгорица. "Навън е ад", добави той.
Мендим Ругова, метеоролог от съседно Косово, заяви, че температурите в страната са се повишили средно с 2,5 градуса от 80-те години на миналия век. Той каза, че настоящата гореща вълна може да продължи до края на юли. "В региона можеха да се видят температури над 40 градуса по Целзий в части от Албания, Северна Македония, в Гърция, а също и в части от Сърбия", каза той.
В румънската столица Букурещ уличните термометри показваха 42 градуса във вторник и сряда, въпреки че официалните измервания бяха с няколко градуса по-ниски.
Съседна Сърбия отчете рекордни температури досега това лято, с температури от 35 градуса по Целзий в четвъртък сутринта в северната част на страната. В столицата Белград лекарите съобщиха, че лекуват хора, които са припаднали, чувстват се замаяни или се оплакват от главоболие поради жегата.
Сръбските власти заявиха, че използването на климатик е довело до огромна консумация на енергия, подобна на нивата, които обикновено се наблюдават през зимата, когато много хора в балканската страна използват електричество за отопление. По време на предишна гореща вълна миналия месец Черна гора, Босна, Хърватия и Албания се сблъскаха с голямо прекъсване на електрозахранването на фона на претоварване и срив на регионална разпределителна линия.
По-рано този месец мощна буря помете региона след дни на горещина и уби двама души, нанесе щети на къщи, събори дървета и наводни улици. Експерти твърдят, че предизвиканото от човека изменение на климата е довело до необичайни промени във времето, все по-непредсказуеми бури и горещи вълни.
На какво се дължи горещото време у нас и по-хладното в Западна Европа
Горещото време е в резултат на област от високо налягане от югозапад над нашата страна, или на баричен и термичен гребен от югозапад, при който се пренася топъл въздух, обясни Анастасия Стойчева.
Тя отбеляза, че в Западна Европа времето е хладно и има област на ниско налягане, или има влияние на дълбок атлантически циклон. В северозападната част на Европа има по-хладна въздушна маса и по тази причина в много райони на британските острови и около Северно море, и в една част от Скандинавския полуостров, температурите са по-ниски, каза Стойчева.
"Но почти в цяла Южна Европа, в голямата част от Пиренейския и от Апенинския полуостров, или Средиземноморието, е под влиянието на тази гореща и суха въздушна маса, идваща от северните райони на Африка. Това е точно баричен и термичен гребен, който достига и обхваща, и Балканите.
Температурите ще продължават да се повишават и в следващите дни, и те ще са по-високи в централното Средиземноморие, в районите на Корсика и Сардиния", обясни синоптикът.
Рекорди
"През юли е регистриран и абсолютният екстремум за нашата страна в Садово, Пловдивско, на 5 юли 1916 г. Тогава там са измерени 45,2 градуса. Уредите за измерване на температурата са били точни, защото са били с живак, а той е химичен елемент, при който няма голяма грешка при измерванията. Сега уредите са нови, защото живакът е опасен и вреден, но бихме могли да разчитаме на измерванията от 1916 г.", отбеляза Стойчева.
Най-ниската температура в България през юли е измерена - през 1933 г., на 7 юли в Трън - минус 0,8 градуса