БНБ задължава банките да прилагат от 1 октомври три изисквания при отпускане и предоговаряне на ипотечни кредити, обезпечени с жилищни имоти. Новите правила са били приети днес на редовно заседание на Управителния съвет на БНБ на основание текстове от Закона за кредитните институции, съобщават от Централната банка на страницата си в интернет.
От БНБ разясняват, че изискванията обхващат сектор "Домакинства" и се прилагат спрямо кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти, намиращи се на територията на България, и се спазват както на индивидуална, така и на консолидирана основа, добавя БТА.
Съотношението между размера на кредита за домакинствата, обезпечен с жилищни недвижими имоти, и стойността на обезпечението при отпускане следва да е в размер не по-висок от 85 процента, гласи първото нововъведение.
Предвижда се също така съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане да е в размер не по-висок от 50 процента.
Друго изискване, прието от УС на БНБ, е, че максималният срок по договора за кредит (матуритет) следва да не е по-дълъг от 30 години.
От Централната банка посочват, че съотношенията, залегнали в изискванията, както и матуритетът ще се изчисляват съгласно утвърдения от УС на БНБ минимален набор от показатели за наблюдение на кредитните стандарти при отпускане на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти.
Изискванията влизат в сила от 1 октомври тази година, като банките и клоновете на чуждестранни банки следва да приведат дейността си по отпускане и предоговаряне на кредити съобразно този срок.
От БНБ обясняват, че е допустимо одобряване или предоговаряне на кредити с параметри, които се отклоняват от въведените изисквания, като общият одобрен или предоговорен размер на такива кредити през текущото тримесечие не може да е по-висок от 5 процента от общата брутна стойност на новоотпуснатите или предоговорените кредити през предходното тримесечие. Посочват още, че с цел проследяване на допустимите отклонения се въвежда допълнителна отчетност.
От БНБ обясняват, че решението на УС за въвеждане на изисквания представлява последващ етап от формализирания процес на оценка на рисковете при кредитирането, обезпечено с жилищни недвижими имоти, включващ разработване на количествена методология за оценка на риска (карта на риска), регулярен механизъм на наблюдение и отчетност.
На тази основа направеният периодичен анализ показва, че кредитната активност в сегмента продължава да се характеризира с изразен кредитен растеж, който допълнително се ускорява през второто тримесечие на годината.
Оценката на риска сочи придвижване в по-висока рискова категория на определени индикатори - кредитен растеж, задлъжнялост, цени на жилища и надцененост, среден размер на кредитите, което сигнализира за потенциално натрупване на средносрочни рискове за банковата система, посочват от БНБ.
Те добавят още, че не се наблюдава влошаване на среднопретеглените показатели за кредитните стандарти, но се запазват идентифицираните потенциални зони на уязвимост по линия на съвкупността от кредити със съотношения във високи интервали. От Централната банка посочват, че с въведените изисквания се цели превантивно подсигуряване на устойчивостта на банковата система в контекста на повишаващите се тенденции в проявлението на цикличните рискове в средносрочен план.
Изискванията подкрепят поддържането на стабилността на банковата система като допълват приложените до момента от БНБ капиталови буфери, определени с едни от най-високите нива в Европа. Те нямат възпиращ кредитната дейност характер, а следват надзорния подход на БНБ за висока консервативност и общата практика на макропруденциални мерки, приложена в страните от ЕС, отбелязват от БНБ.
На 20 май от БНБ съобщиха, че УС на банката е разпоредил на банките и клоновете, извършващи дейност в страната, прилагането на минимален набор от показатели за наблюдение на кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. На заседанието УС на БНБ тогава разглед "Преглед на въведените от БНБ макропруденциални мерки във връзка с рисковете пред банковата система".
Аналитичният материал тогава установи, че в резултат на надзорната политика на БНБ за системното изграждане и съхраняване на буфери в банковата система е създадена устойчивост по линия на ликвидност, капитал, ефективност и качество на кредитите. Същевременно, налице е изразен кредитен растеж преди всичко в сегмента на кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти, посочиха от БНБ и обясниха, че в тази връзка се въвеждат шестте показатели за наблюдение на кредитните стандарти при жилищните кредити.
