Таванът за осигуровките скача в следващите 3 години

  

Максималният осигурителен доход да се увеличи по график за 3 г. напред, предлага Министерството на финансите, научи „Телеграф“.

В момента осигурителният таван е 3750 лева – в сила от 1 януари тази година.

За 2025 г. ведомството на финансовия министър Людмила Петкова предвижда максималният осигурителен доход да скочи с 380 лева до 4130 лева, а в следващите две години да се увеличава със стъпка от 300 лева.

Така през 2026 г. таванът трябва да стигне 4430 лева, а през 2027 г. – 4730 лева.

Засегнати Осигурителният доход е основата, върху която се изчисляват и правят осигурителните вноски всеки месец.

Хората с високи заплати над тавана обаче не се осигуряват върху реалното си възнаграждение, а върху определения в закона максимум. Затова работодателите винаги са били против увеличаване на тавана на осигуровките, докато синдикатите са били на обратната позиция. Това е и една от най-горещите теми, когато се обсъжда бюджетът.

Колко да бъде таванът за осигуровките е въпрос, който се дискутира всяка година в рамките на бюджетната процедура от МФ с представителите на работодателските организации и синдикатите. Крайната дума обаче има парламентът.

Един от секторите, които ще бъдат най-засегнати от промяната, е IT секторът, където заплатите са най-високи. Данни от 2023 г. показват, че над 300 000 души у нас се осигуряват на тавана, като около една трета от тях са в софтуерната индустрия.

Механизъм

За първи път МФ предлага скокът на максималния осигурителен доход да става по график. Досега това се е решавало година за година с бюджета на Държавното обществено осигуряване.

До миналата година дори се предлагаше да има разписан механизъм за увеличаването на тавана, но явно тази идея е изоставена засега. До обсъждането на такъв механизъм, който да внесе повече предвидимост, така и не се стигна.

Експерти предупреждават, че дефицитът в Държавното обществено осигуряване все повече ще притиска властта за увеличаване на осигурителната тежест. 

Трябва ли да плащаме двойно по-високи осигуровки, за да има пари за пенсии

Припомняме, че през август тази година доклад на НОИ информира, че съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица ще се увеличи от 68 на сто през 2023 г. до 78 на сто през 2070 година. В документа пише, че осигурителните вноски трябва да се увеличат почти двойно, за да се покрият разходите за пенсии.

Размерът на действителната вноска за пенсия е 16,3 на сто от осигурителния доход, а на необходимата - 37,5 на сто. В дългосрочен план до 2070 г. дефицитът в допълнителното обществено осигуряване ще се запази на нива от около 5 на сто от БВП.

Няма нищо драматично в този доклад, каза Шулева. Тя смята, че решението на въпроса не е посочено в документа на НОИ. Експертът посочи, че трябва да се направи реформа в пенсионната система, да се запушат пробойни и да се правят нови баланси.  

Експертът Михаил Кръстев каза, че парите за пенсии са „наши пари, които държавата преразпределя“.

„Може да начертаем едни правила, но ако политиците не ги спазват, те се обезсмислят“, каза още той.

„Може да си позволим това увеличение, тъй като това е дотация от бюджета. България, с БВП от 200 млрд. лв., може да осигури нужните средства за дотация в пенсионната система. Въпросът е какво се постига с това“, обясни икономистът.

Специалистът Адриан Николов коментира т.нар. швейцарско правило, при което с всяка изминала година увеличението на пенсиите ще е по-малко.

„Това се дължи на осъвременяването на пенсиите с половината от коефициента на инфлацията и половината на динамиката на средноосигурителния доход. Това, което ни казва докладът на НОИ е, че инфлацията ще бъде по-ниска, а се прогнозира и по-ниска динамика на средния доход“, каза още икономистът. Той посочи, че по-важно е как ще се движат реалните пенсии, тъй като това е функцията на швейцарското правило.

„Това не е повод за притеснение, тъй като единственото, което се казва е, че инфлацията ще бъде по-ниска. Политическият въпрос е кои са мерките, които могат да увеличат стандарта на живот“, допълни Николов.

Шулева посочи, че границата между осигуряващите се на минимална заплата и средна работна заплата е малка и затова трябва да се разделят социалните функции от пенсионната.

„Поне 25% от дефицита се дължи на този проблем“, каза още бившият министър.

Кръстев каза, че това, което трябва да се направи, е да не се пречи на бизнеса и домакинствата, за да може икономиката да расте с по-бързи темпове и за да бъде запълнена дупката без сътресения във финансовата рамка.

„Трябва да се помисли за облекчения на административната и данъчна тежест върху бизнеса и домакинствата, а не за увеличения“, каза още той.

Николов е на мнение, че може да увеличим прихода, а не да се чудим откъде да намерим пари. Той допълни, че делът на сивата икономика продължава да е 20%, което се отразява на приходите в бюджета.

„Все повече възрастни хора ще останат на пазара на труда, говори се за обвързване на пенсионната възраст с очакваната продължителност на живота. Според мен това ще се случи около 2040-2050 година, когато очакваната продължителност на живота ще достигне до 80 години“, допълни икономистът.