Несъмнено има различия в подготовката на учениците, както и значителна разлика в престижността на отделните училища, като една от главните причини за последното е убедеността на ученици и родители в различното качество и ниво на преподаването.
В България се откриват образователни неравенства, които се дължат, както на неравенства на доходите, така и на други фактори - етническата принадлежност и социално-икономическото равнище на семействата на обучаваните.Това са част от изводите на анализ на Икономическия и социален съвет (ИСС) на тема „Неравенствата в образованието и отражението им върху пазара на труда в България. Решения за пренастройване на образователната система към приложимост на знанията и формиране на социални умения“. Документът е разработен по предложение на Президентството и беше приет на пленарната сесия на ИСС. В него съветът анализира настоящата ситуация и дава конкретни препоръки за мерки.
В България над 16 000 деца живеят в села без детски градини, което силно затруднява достъпа им до услуги образование и грижи в ранна детска възраст, посочва ИСС в анализа си. Липсва национално приет механизъм за дългосрочно планиране от общините на нуждите от услуги. Най-критично е положението в Пазарджик (с 9,9% осигуреност с места в детските ясли), Сливен (10,1%) и Кърджали и Видин (14,2%). Според ОИСР ограниченото участие в образованието в ранна детска възраст сред определени демографски групи, като ромското население в страната, предполагат, че бариерите за навлизане остават.
85,5% ученици на възраст от 5 години са записани в предучилищно или училищно образование, което е под средното за ЕС ниво от 96,3% и ни нарежда сред десетте държави с най-слабо представяне по показателя в съюза.
Друг акцент на анализа сочи, че ниската популярност на професионалното образование е един от факторите с най-неблагоприятно отражение върху пазара на труда, особено в областта на техническите професии. Данните за потребностите от работна сила (вкл. изисквани умения) трябва да се интегрират в план-приема на професионалното и на висшето образование.
Според ИСС е назряла необходимостта да се заделят финансови
ресурси, с които да се осигурят стипендии за студентите от
специалностите, признати като важни за нормалното състояние на пазара на труда и за функционирането на различните индустрии.
Преждевременното напускане на училище продължава да бъде особено високо в
селските райони и при ромите - отпадналите студенти преди завършване на
академичната година достигат 30% в селата и над 15% в малките
градове. 35% от българите между 30-34 години са със завършено висше
образование, което е изоставане от близо 10% спрямо средните стойности
за ЕС, сочи статистиката за миналата година.
На едно от последните места сме в ЕС по относителен дял на младите хора
(18-34), които нито учат, нито работят – на 23-то място от 27.
В същото време 75% от работодателите у нас срещат трудности при намирането на служители заради
липса на ключови компетентности като инициативност и предприемачество,
дигитални способности и умения за учене, умения за писане и изразяване
на правилен и разбираем български език.
Страната има и един от най-ниските проценти на участие на възрастните в образование и обучение в ЕС,
особено по отношение на хората в неравностойно социално-икономическо
положение. През 2022 г. делът 25-64-годишните, които са участвали в
образование и обучение за възрастни, е намалял до 1,7%. Това е
значително под средното за ЕС ниво от 11,9%. В региона липсва изградена
култура на непрекъснато обучение и надграждане на образователния профил.
ИСС препоръчва да се насърчава ученето през целия живот и
приемането на нов закон, който да регламентира и гарантира усвояването
на т.нар. „меки умения“, които включват социални умения и ключови
компетентности.
Сериозен проблем е и осигуряването на преподаватели за образователната система. Огромен дял на преподавателския персонал е над 50-годишна възраст, което означава, че в краткосрочна и в дългосрочна перспектива, пенсионирането им ще остави образователната система в критично състояние. Този недостиг вече се усеща в определени професионални сфери и населени места.
Има необходимост от поддържането на темп на навлизане на млади учители и задържане на тези, които са в трудоспособна възраст, провеждане на по-фокусирана квалификационна и мотивационна политика и по отношение на ръководствата на училищата и преподавателите, чрез която да се подкрепят училищата, особено тези с ниски резултати.
