В първия учебен ден се обръщаме към психолога Иван Пейчев, за да ни даде онези важни съвети и основните "пътни знаци", които са така необходими за ученици, учители и родители преди да удари за пореден път първият школски звънец.
Какво е необходимо, за да се чувстват добре те както в училище, така и вкъщи? В добро настроение, без подозрения и с желание да общуват не като противници, а като приятели...
Иван Пейчев е експерт, иноватор и медиатор в сферата на социалната и педагогическата психология в България, управител на Сдружение "Асоциация Пелаго".
Кариерното му развитие е започнало от младши експерт в Регионално управление на образованието и преминава през длъжностите: педагогически съветник, училищен психолог и заместник-директор на училище. Има богат опит в работата с учители, ученици и родители. Участвал е в редица национални и международни форуми, конференции, семинари, кръгли маси. Работил е по социални и образователни проекти. Съавтор е на няколко книги, свързани с приобщаващото образование и работата с родители. Провеждал е практическото обучение на студенти по социална педагогика и бъдещите ресурсни учители.
- Питам Ви на първия учебен ден - кой очаква тийнейджъра в
училище - приятел или подозрителен враг, който иска да го "хване в
крачка", господин Пейчев?
- Това наистина е интересен въпрос
и няма как да му бъде даден прост, универсален отговор. Юношеството е
сложен и често бурен период, белязан от опозиционно поведение и силно
желание за бунт срещу авторитетни фигури, независимо дали са родители,
учители или друг възрастен. През това време тийнейджърите може да
възприемат всеки около себе си като противник, някой, който не разбира
техните борби или който иска да ги контролира.
В дигиталната ера виждаме нарастваща тенденция младите хора да се оттеглят в собствените си светове, често общувайки повече през екрани, отколкото лице в лице. Не е необичайно да видите групи ученици, седнали заедно, всеки погълнат от собственото си устройство, вместо да се ангажират един с друг. Тази промяна в комуникацията може допълнително да задълбочи усещането за изолация и неразбиране, което изпитват много тийнейджъри.
Но за да отговорим директно на въпроса - дали един тийнейджър вижда приятел или враг в своите учители, до голяма степен зависи от подхода, възприет от педагога. Ако учителят подхожда към ученика с емпатия, уважение и искрено желание да му помогне да израсне като индивид, тийнейджърът е по-вероятно да гледа на учителя като на съюзник. Изключително важно е учителите да се стремят да разбират уникалните предизвикателства и стремежи на своите ученици, да се срещат с тях на равни начала и да предлагат подкрепа, която зачита тяхната автономност и индивидуалност.
От друга страна, ако учител изглежда недостъпен, прекалено стриктен или лишен от връзка с предизвикателствата, пред които са изправени подрастващите, ученикът може да започне да ги вижда като пречка, а не като източник на подкрепа - някой, който налага правила, без да разбира напълно борбите зад тяхното поведение.
Връзката между тийнейджърите и техните учители е от решаващо значение. Когато подходи с внимание и съпричастност, педагогът може значително да подкрепи тийнейджъра в този труден момент, като му предостави насоките, от които се нуждае, за да се почувства разбран и оценен. Въпреки това, ако тази връзка не се подхранва, тя може да задълбочи чувството на изолация и съпротива в тийнейджъра. Ключът е учителите да се ангажират с учениците по начин, който е открит, разбиращ и искрено ангажиран с тяхното благополучие.
- "Децата са жестоки" - какво се крие зад това убеждение на мнозина?
-
В действителност бих формулирал това по различен начин. Не става въпрос
толкова за това, че децата са жестоки по своята същност, а по-скоро за
това, че много деца днес са дълбоко травматизирани. Живеем в невероятно
динамична и бурна ера, където промяната е постоянна, а стабилността
често е неуловима. Всеки ден представя нови и уникални
предизвикателства, в които учениците може все още да нямат уменията да
се справят ефективно. Техните социални умения, умения за вземане на
решения и умения за работа в екип са все още в процес на развитие.
Нещо повече, много деца растат в среда, която не осигурява подкрепата, от която се нуждаят.
Някои идват от непълни семейства, попаднали са в кръстосания огън на родителски конфликти или са отгледани от родители, които може да нямат необходимите родителски умения. Тези деца често нямат положителен модел за подражание, някой, който може да ги води и да им показва пътя. Разрушителните поведения, които понякога виждаме при учениците, не се раждат от жестокост, а по-скоро от дълбок копнеж за по-добър свят - такъв, който те чувстват, че е недостижим. Тази концепция е подробно проучена от известния психолог Ерих Фром, който подчертава влиянието на незадоволените нужди и желания върху поведението.
Друг важен фактор е, че децата често не осъзнават напълно последствията от действията си. Влиянието на цифровото съдържание - независимо дали е от социални мрежи, видеоигри, филми или музика - също играе важна роля. Агресията често се изобразява и дори възхвалява в тези медии, което може да накара децата да възприемат подобно поведение като нормално или приемливо.
Това, което може да се възприеме като жестокост, често е проява на неразрешена травма, незадоволени нужди и липса на разбиране. Като се занимаваме с тези основни проблеми и предоставяме правилните насоки, можем да помогнем на децата да развият съпричастност и устойчивост, от които се нуждаят, за да се справят със сложността на днешния свят.
- Но защо често детето "вдига" мобилния си телефон, когато види агресия, а не се стреми да помогне?
-
Живеем в епоха, в която една от най-желаните професии сред младите хора
е тази на инфлуенсър в социалните медии. Това са хора, които улавят
акцентите от ежедневието си на видео, споделяйки ги със света, за да
спечелят последователи и харесвания. За днешните тийнейджъри
инфлуенсърите са моделите за подражание.
Когато се сблъскат със ситуация, в която са свидетели на агресия, много млади хора инстинктивно посягат към телефона си, за да запишат събитието. Това поведение произтича от дълбоко вкоренена нужда от валидиране и внимание в дигиталния свят. Публикуването на видео онлайн и получаването на харесвания и споделяния може да се почувства като форма на "социална валута" - повишавайки тяхната популярност и статус сред връстниците. Колкото повече харесвания и последователи натрупат, толкова повече се чувстват признати и ценени в социалните си кръгове.
ози фокус върху заснемането на съдържание обаче често засенчва инстинкта за намеса или помощ в момента. Желанието за документиране и споделяне може да има предимство пред незабавния морален или емпатичен отговор на дадена ситуация. Не че детето е безразлично към агресията, а по-скоро неговите приоритети са оформени от ценностите на дигиталната ера, където видимостта и онлайн ангажираността често имат по-голяма привлекателност от прякото действие.
Това поведение подчертава по-широката обществена промяна към оценяване на онлайн присъствието и признанието, понякога за сметка на взаимодействията и отговорностите в реалния свят. За нас, като педагогически специалисти и родители, е от съществено значение да помогнем на младите хора да балансират живота си онлайн с важността на съпричастността, действието и благосъстоянието на хората около тях.
- Къде са корените на агресията в училище?
-
Корените на агресията в училище често могат да бъдат открити в средата
на детето. Децата са заобиколени от агресия в много форми - в социалните
медии, във видеоигрите, които играят, във филмите, които гледат, и дори
в поведението на възрастните около тях. Тези влияния създават пейзаж, в
който агресивното поведение може да изглежда нормално или дори
оправдано.
В много случаи децата наблюдават възрастни, които бързо съдят или действат агресивно спрямо другите, често въз основа на стереотипи, свързани с
раса, религия, сексуална ориентация или други фактори.
Когато децата станат свидетели на това поведение, особено от значими за тях възрастни, те може да започнат да интернализират тези нагласи и да ги възпроизвеждат в собствените си взаимодействия. ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК