Снимка: БТА
Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз (ЕС) има право да рекламира своята професионална дейност, при спазване изискванията на закона и Етичния кодекс на адвоката, реши парламентът с гласувания на второ четене законопроект за промени в Закона за адвокатурата.
Според приетите разпоредби рекламното съобщение на адвоката или на адвоката от Европейския съюз съдържа информация, която го индивидуализира и представя вярно и по обективен начин неговата професионална дейност. Рекламното съобщение трябва да е в съответствие с принципите на поверителност, почтеност и опазване достойнството на адвокатската професия, гласува още парламентът.
При рекламиране на дейността си, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може да използва невярна или подвеждаща информация, включително относно размера на адвокатското възнаграждение или оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие; да извършва сравнение с други адвокати или адвокатски дружества, което не се основава на обективни характеристики или разкрива данни за клиенти или техните дела, освен с изрично писмено съгласие на клиента, предаде БТА.
В пленарната зала бе отхвърлена редакционна поправка на Петър Петров от "Възраждане", свързана с възможността за сравнение в търговската реклама на адвокатите. Като практик адвокат, смятам, че е неприемливо да допуснем сравнение между адвокати в рекламни съобщения, заяви Петров. Той предложи текстът за сравненията да отпадне, тъй като това би поставило в неравностойно положение практикуващите извън столицата. Адвокатската услуга не е търговски продукт, настоя депутатът.
Депутатите гласуваха размерът на възнаграждението да се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Текстовете предвиждат възнаграждението да е справедливо, обосновано и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Когато не е уговорено възнаграждение, по искане на съда, адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента, съответният адвокатски съвет с мотивирано решение определя възнаграждение въз основа на критериите, предвидени в наредба, издадена от министъра на правосъдието по предложение на Висшия адвокатски съвет, като отчита - фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които с възложено и оказано правно съдействие и защита; времето за извършването и спешността ѝ.
Текстовете предвиждат още, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, засегнатия интерес, условията, при които е възложено и оказано правно съдействие и защита, съдът да може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част само по възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, като използва критериите в наредбата по Закона за адвокатурата.
Възражение за прекомерност може да се прави, когато възнаграждението, срещу което се възразява, е поне с една трета по-високо от възнаграждението на адвоката на страната, която го прави, предвиждат приетите разпоредби. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна, предвиждат още приетите текстовете.
Депутатите отхвърлиха предложение и на народния представител Цвета Рангелова от "Възраждане", свързано с контрола, упражняван върху посредника. Рангелова коментира възможността адвокатът да използва посредник, като изтъкна, че текстът създава възможност да бъде разширително тълкуван. Тя изрази притеснения, че се създава възможност за "черен пазар" и след като клиентът е разказал историята си пред посредника, той би могъл да претендира впоследствие, че след като е изпратил даден клиент, му се дължи възнаграждение. Рангелова предложи редакционна поправка, според която адвокатът или адвокатът от ЕС може да ползва посредник. Смятам, че така ще бъде дадена възможност адвокатът да прецени сам в какви отношения да влезе с посредника, отбеляза депутатът, но предложението ѝ бе отхвърлено с 68 гласа "за", 56 - "против" и 34 - "въздържал се".
